Комбинираните климатични бедствия могат едновременно да намалят добивите, да прекъснат доставките и да увеличат разходите за застраховане и финансиране на фермерите
Действащите модели за прогнозиране и оценка на земеделските реколти не отчитат достатъчно добре едновременното въздействие на суша, продължителни горещини, наводнения и пожари. Това е основното предупреждение в анализ на Food and Land Use Coalition, World Business Council for Sustainable Development и Systemiq, представен на 14 септември.
Проблемът е, че голяма част от съществуващите оценки се основават на исторически зависимости и разглеждат отделните климатични рискове самостоятелно. В реални условия обаче няколко екстремни явления могат да възникнат едновременно или последователно и да предизвикат значително по-тежки последствия за земеделието.
Сушата и горещините вече не са единственият риск
Продължителната суша може да съвпадне с екстремни температури, докато в други производствени райони наводнения или пожари ограничават производството и затрудняват транспортните връзки.
Подобна тенденция е особено важна и за България. Според данни, цитирани от Agro.bg, 30% от територията на страната е застрашена от засушаване и деградация на почвите.
При подобни условия рискът вече не се изчерпва само с по-нисък добив.
Екстремното време може едновременно да:
- намали добивите от земеделските култури;
- повиши разходите за производство;
- затрудни доставките на суровини;
- прекъсне транспортни и логистични маршрути;
- увеличи цената на застраховането;
- затрудни достъпа на стопанствата до кредитиране.
Именно тези взаимосвързани последствия често остават извън традиционните модели за оценка на риска.
Над 28 млрд. евро годишни загуби за земеделието в ЕС
Мащабът на климатичния риск се потвърждава и от отделно проучване на Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия.
Според него земеделието в Европейския съюз губи средно 28,3 млрд. евро годишно вследствие на неблагоприятни климатични и метеорологични явления.
Това представлява приблизително 6% от годишната стойност на растениевъдната и животновъдната продукция в ЕС.
Същевременно едва между 20 и 30% от климатичните щети в европейското земеделие са покрити със застраховки. Това означава, че огромна част от финансовия риск остава за земеделските производители.
Именно затова застраховането на земеделската продукция придобива все по-голямо значение. В България също се прилагат механизми за подпомагане, като през настоящия период беше открит прием за подпомагане на застраховането на земеделската продукция.
Климатичните загуби могат да нараснат до 2050 г.
Рискът не се ограничава само до сегашните нива.
Оценките на ЕИБ и Европейската комисия показват, че климатичните промени могат да увеличат средните годишни загуби за европейското земеделие с между 42 и 66% до средата на века.
Това би означавало още по-голяма нестабилност както на добивите, така и на доходите на земеделските производители.
Най-уязвими са стопанствата и регионите, които са силно зависими от ограничен брой култури и разполагат с малко възможности за напояване, застраховане и финансов резерв.
Не става дума за прогноза за конкретна реколта
Новият анализ не представлява официална прогноза за определена реколта и не означава, че конкретно климатично бедствие непременно ще настъпи.
Предупреждението е насочено към начина, по който се оценява рискът.
Сегашните модели могат да подценят мащаба на последствията, когато няколко неблагоприятни фактора се проявят едновременно.
Това е важно не само за фермерите, но и за търговците, хранителната индустрия, банките, застрахователите и държавните институции.
Ако реалният риск бъде подценен, може да бъдат недостатъчни и инвестициите за неговото ограничаване.
По-точни данни на ниво стопанство
Сред основните решения е използването на значително по-прецизни данни за отделните земеделски стопанства и производствени региони.
Новите модели трябва да могат да анализират едновременно няколко групи рискове.
Климатични условия
Сушата, екстремните температури, интензивните валежи, наводненията и пожарите трябва да бъдат разглеждани не само поотделно, но и като взаимосвързани фактори.
Състояние на почвите
Деградацията на почвите и намаляването на способността им да задържат вода могат значително да усилят последствията от сушата и високите температури.
Затова все по-голямо значение придобиват практиките, насочени към възстановяване на почвеното плодородие. Agro.bg вече разгледа подробно темата за регенеративното земеделие и ролята на почвата като първа линия на адаптация към климатичните промени.
Логистичен риск
Дори когато самата реколта не е тежко засегната, наводнение, пожар или друго бедствие може да прекъсне пътища, транспортни маршрути и доставки.
Така локално природно бедствие може да доведе до последствия далеч извън района, в който е възникнало.
Финансов риск
При нарастваща климатична несигурност могат да се увеличат както застрахователните премии, така и разходите за финансиране на земеделските стопанства.
Това прави климатичния риск все повече и финансов риск.
Какво се случва, когато стопанствата останат без застраховка
Ниското ниво на застрахователно покритие е един от най-сериозните проблеми, посочени в европейските анализи.
Когато културите бъдат унищожени от суша, градушка, наводнение или друг природен фактор, загубата често остава за сметка на земеделския производител.
След тежки климатични събития това води и до необходимост от извънредни механизми за подкрепа. Подобен пример е финансовата помощ за земеделски производители, засегнати от сушата.
При други природни бедствия също се налага компенсиране на стопанства с напълно унищожена продукция. Държавен фонд „Земеделие“ например е изплащал компенсации за напълно унищожени земеделски култури вследствие на природни бедствия.
Това показва защо по-достъпните застрахователни инструменти се разглеждат като ключова част от бъдещото управление на риска.
Климатичният риск се превръща в риск за целия агрохранителен сектор
Основният извод от анализа е, че устойчивостта на земеделието вече не може да се измерва единствено чрез способността на стопанството да преживее една лоша реколта.
Новият риск идва от възможността няколко проблема да възникнат едновременно – по-ниски добиви, по-високи разходи за производство, проблеми с транспорта, по-скъпи застраховки и затруднен достъп до финансиране.
Затова по-точното прогнозиране на комбинираните климатични рискове, данните на ниво стопанство и достъпът до работещи застрахователни механизми ще имат все по-голямо значение за европейското земеделие.
При все по-чести климатични екстреми въпросът вече не е само какъв ще бъде добивът, а дали земеделското стопанство е подготвено да продължи да работи, когато няколко климатични и икономически риска се проявят едновременно.
