Не мисля за миналото, не мисля и за бъдещето. Нека се радваме на това, което имаме в момента
Деси, близо ли е земеделието до теб?
Навремето на лозето на майка ми и на баща ми сме гледали най-различни растения. Аз много обичам да плевя, да чистя, да копая. Харесва ми да съм близо до земята. Да ми мирише на пръст.
Баба ми почина на 102 години. Може би 2-3 години преди да почине, се премести да живее в апартамент и това я довърши, защото беше далече от земята.
Аз имам много познати и приятели, които са в областта на земеделието.
Имаш доста песни, които са свързани със земята, с народопсихологията…
В българския фолклор много от песните са свързани със земята, със земеделския труд и бита на човека. Има някои много хумористични песни. Има други, които са тежки, тъжни.
Каква беше за теб 2020 г.?
2020 година беше преломна година за всички, не само за мен. Една по-различна година. За някои доста трудна. Година, в която човек преосмисля някои неща. Имах повече време за себе си, за лично израстване. Имах повече време за семейството ми, за детето ми. Обърнах внимание на дома си, на себе си - да изчистя себе си от негативни останали предишни неща, които не ми трябват. Дори и от миналото.
Мога да кажа, че тази година беше преломна за мен и се научих да живея в сегашно време. Сегашният момент е най-важният. Сега съм тук. Сега съм здрава. Сега съм усмихната. Не мисля за миналото, не мисля и за бъдещето. Нека се радваме на това, което имаме в момента.
Какво очакваш през 2021 година?
Бих искала през следващата година да се развия малко повече аз самата. В момента ходя на уроци, но няма да кажа какви са уроците, защото ще издам изненадата, която съм подготвила за следващия ми концерт, който се надявам да се случи, стига да има възможност за това и условия.
Другата година аз празнувам един хубав юбилей, който също няма да кажа какъв е. Който знае, знае. Искам да отбележа този юбилей с един голям концерт в НДК. Много силно се надявам, че това ще се случи.
Много фирми от земеделския бранш те канят да бъдеш част от празничната програма на техните семинари. Земеделците те харесват, как успяваш да заредиш публиката?
Един артист има мисия. Да зарази своята публика. Да я накара да усети това, което той самият усеща. Ако има лични проблеми – добре, изкарай тези лични проблеми в изкуството, което правиш. Плачи. Пей от сърце и душа. Накарай хората да плачат. Накарай ги да се смеят. Накарай ги да скачат, да танцуват. Няма значение каква е публиката. Колко е. Няма значение какво е събитието. Пей за последно. Когато я има тази емоция, тя е двустранна. Когато аз заразя публиката, тя ми връща петорно повече енергия и емоция. Тогава аз се заразявам. Все едно ток ме удря. Аз забравям, че съм на сцената. Забравям за всичко останало. Аз съществувам само в този миг. Мига на песента, на изкуството, на музиката. Мига, в който съм се сляла с публиката.
Твоите пожелания към нашата аудитория?
Поздравявам всички, които са в този отрасъл, защото това са малкото хора, които в България продължават да работят. Възхищавам им се, защото това не е лек труд.
Пожелавам на всички да са здрави. Второ - да се усмихват. Позитивната нагласа ни прави здрави и щастливи.
Пожелавам на всички - бъдете здрави, усмихнати и много щастливи.
