Административната тежест не намалява, казва зам.-председателят на НАЗ
Георги Радев обработва 18 хил. дка земя в региона на Сливен. Основно зърнено-житни култури: слънчоглед, рапица, царевица. Отглежда и трайни насаждения – череши и орехи.
- Г-н Радев, тежки години се задават, вече оставихте няколко такива зад гърба си, как се оцелява в такава ситуация?
Тежките години не са от сега. Земеделието не е точна наука, не е математика. Моята баба навремето казваше: ”Земеделецът печели на десет години веднъж”, но ако в тази една година спечелиш, ще изкараш още десет напред. Дай Боже наистина да е така, защото десет години ще издържим сигурно, минахме 4-5 лоши – знаете, суша, късно поникване на есенниците. В крайна сметка всички сме с надеждата, че нещата ще се оправят. Трудно е. Знаете какво е положението с цените на продукцията и с реализацията й, знаете и какъв е проблемът с украинския внос и вносът от Румъния и Молдова. Проведохме протести и разговори с МЗХ, много хора казват, че нищо не сме направили, аз лично не съм на това мнение. Може би има много неща, които е трябвало да бъдат направени, но това изисква време и няма да стане от днес за утре. В крайна сметка бяха платени едни пари, които бяха жизненоважни за една част от секторите. , Защото на протестите през септември в София присъствахме абсолютно всички земеделски браншове, без изключение. За една част от тях обещанията бяха изпълнени.
- Какво ще кажете на хората, които не разбират вие защо се оплаквате и защо казвате, че е трудно да се оцелее, при положение, че секторът получава субсидии?
Много е просто. Субсидиите са голям трън в очите на хората, които никога не са се занимавали със земеделие, не се занимават и никога няма да се занимават. Субсидиите бяха едни 30 лева на декар, но в крайна сметка те в един момент се стопиха и сега са едно голямо нищо. За да ги получиш, се изисква много административна работа, а ако решиш да кандидатстваш по някаква програма, е страшно. Лошото е, че уж имаше тенденция за намаляване на административната тежест за земеделците, а в крайна сметка става точно обратното. В един момент, вместо да излезем на полето и да си работим земята, ние трябва да стоим в офиса пред компютъра.
Така че, субсидиите не са на дневен ред въобще. Проблемите ни са толкова много и толкова големи, а и изискванията към нас са още по-големи. Затова казвам, че субсидиите вече са едно голямо нищо.
Интервю на Анета Божидарова
