Очакваме ДФЗ да работи с висок интензитет при разглеждане на проекти, казва председателят на Българския фармерски съюз
- Господин Стоянов, намираме се в динамична политическа обстановка с режим на служебна власт. Нормално е аграрният бизнес да е притеснен. Вие обаче, от вашата позиция, каква картина виждате?
Искрено се надявам, когато говорим специално за служебното правителство към настоящия момент, да има продължение на политиките, поне тези, които касаят дневния ред. Картината е голяма и комплексна, но ние вече сме стартирали кампания по директните плащания.
Тук е важно да се направят необходимите подготовки – да има информационни кампании, които ясно и точно да информират земеделската общност какво предстои, на какви условия, и как тези условия трябва да бъдат изпълнени от фермерите. Необходими са ясна предвидимост и прозрачност, за да може всеки стопанин да прецени по какво да кандидатства, дали отговаря на критериите и какви механизми за подпомагане са налични.
Другото, което е на дневен ред, са стартиралите приеми по няколко интервенции. Очакваме ДФЗ да продължи да работи с такъв интензитет при разглеждане и одобряване на проекти, което е важно да се отбележи. Служебното правителство, въпреки че основната му цел е провеждането на честни и прозрачни избори, трябва да има ангажираност и към агросектора. В момента се кове новата Обща селскостопанска политика, създават се работни групи на ниво Европейски съюз, и тук е нужна сериозна приемственост и сътрудничество с браншовите организации.
Проблемите са многобройни, но там, където вече има започнати инициативи, те трябва да продължат да се развиват адекватно.
- Няколко браншови организации вече изразиха недоволство от последните промени в Закона за подпомагане на земеделските производители, които касаеха единствено незадължителното условие за наличие на електронен подпис. Очаквате ли в края на мандата на това Народно събрание този въпрос да бъде разгледан отново и да се гласуват промени за регистъра на трайните насаждения, за методиката на компенсационните механизми при климатични условия?
Ако трябва да започнем от компенсационния механизъм, това е положително. В Българския фармерски съюз винаги сме подкрепяли създаването на финансови механизми и инструменти по добри световни практики, които дават възможност за компенсиране на земеделските производители. Не трябва да стоим бездействащи при форсмажорни събития и да чакаме държавата да ни компенсира, без да знаем какви са методиките, какво можем да очакваме на декар или продукция, какви площи са загубени и т.н. Взаимоспомагателният фонд е важен инструмент и решенията в тази посока трябва да продължат.
Относно директните плащания и използването на електронни подписи – на този етап всяка мярка, която намалява административната тежест, е добре дошла. Когато има законодателни промени, трябва да се базираме на ясен анализ и предварителна оценка на ползите, а не просто да се приемат промени. Взаимоспомагателният фонд е важна стъпка за управление на риска в земеделието, но той няма да заработи ефективно без съответните промени.
- Какво да очакваме?
Необходимо е парламентарно мнозинство, което да подкрепи такива инициативи. Те са полезни за земеделските производители, а устойчивостта и доходността на сектора трябва да бъдат гарантирани от държавата. В трудни времена с несигурни пазари, крайни цени, работна ръка, енергоресурси и климат, предвидимостта е ключова.
Следващата Обща селскостопанска политика е в процес на усилени дебати. Фермерите естествено са тревожни заради несигурността. Новата политика предлага идеи и стратегии, които могат да направят земеделието по-конкурентоспособно. Трябва да се изградят национални стратегии и бюджети, които да отговарят на нуждите на сектора, а не просто да се копира предходният програмен период. Това включва подкрепа за вътрешното потребление, но и за износ на ориентирани продукти, с акцент върху иновации, технологии и реална държавна подкрепа.
Предвестник е фактът, че финансирането по ОСП за България е намалено, което поражда страхове за устойчивостта на стопанствата. Тези страхове са основателни. Затова държавата трябва активно да се включи с адекватно подпомагане и стратегии, за да компенсира загубите. България трябва да се позиционира като равноправен партньор в европейското семейство, а не като периферия.
- АЗПБ вече излезе с позиция за необходимостта от нова национална визия за българското земеделие, която да бъде държавен приоритет. Вярвате ли, че политиците ще чуят тези гласове?
Фермерите са малка група спрямо общия електорат, но този форум дава видимост на проблемите на агросектора. Вярвам, че ще има чуваемост и в новия парламент трябва да се поддържа приемственост и диалог с браншовите организации.
Невъзможно е агросекторът да се развива самостоятелно. Европейските решения и зелени политики налагат допълнителни задължения, но държавата трябва да осигури предвидимост и подкрепа.
Последната тема е подкрепата за млади фермери. В България липсва приемственост в сектора, а не всички деца на фермерите искат да поемат семейния бизнес. За да останат младите, агросекторът трябва да бъде атрактивен – конкурентен, иновативен и прогресивен. Това е проблем не само за България, а за цяла Европа.
В организации като КОПА и КОДЖЕКА България защитава своите интереси, работейки ръка за ръка с партньорите, правителства и евродепутати. Браншовите организации са мост между земеделие, преработвателна промишленост и кооперации, осигурявайки двупосочна информация и решения.
Когато се изграждат нови програми, политики и регламенти, българските организации трябва да бъдат включени активно, за да могат да влияят на решенията. Само чрез сътрудничество на национално и европейско ниво можем да постигнем ефективни резултати.
Интервю на Анета Божидарова
