Земеделците плащат цената за Зелената сделка, твърди Стефан Димитров, изп. директор на Неохим АД
Г-н Димитров, защо се увеличават цените на азотните торове?
Последните месеци има най-вече проблем в енергетиката не само в България, но и в Европа. Един проблем, който политиците трябва да решат, изцяло е в тяхната компетенция, както и на ниво ЕК и ЕП. Все пак азотните торове се произвеждат от природен газ и той определя себестойността на торовете. За първи път в световната история природният газ достигна нива над 130 евро на мегаватчаса. Вече се коментира, че ще бъде дори 140 евро. Искам да направя само една препратка, че преди повече от 1 година цената на природния газ на TTF беше 5,295 евро. Всеки сам може да изчисли колко пъти е нараснала цената на основната суровина на най-разпространените торове в Европа - азотните торове. Аналогично е положението с фосфорните и калиевите торове.
Преди време Европа наложи своите санкции най-вече върху Беларус, а Беларус беше основният доставчик на калиеви торове в Европа. Вижда се посоката на Европа да „позеленее“. Но това позеленяване май ще бъде за сметка на земеделските производители. Колкото са по-скъпи торовете, ПРЗ, толкова по-неизгодно става за тях да отглеждат своите зърнени култури.
По наши оценки над 1 млн. и 200 хил. тона е годишната консумация на торове в България. Дори и двете фабрики у нас да работят непрекъснато само за българския пазар, пак няма да могат да смогнат да задоволят нуждите на нашите потребители. В България има голям внос на чужди торове, най-вече с произход извън ЕС.
А защо от там?
Защото те не плащат въглеродни данъци. В България, както и в другите държави членки на ЕС, например на 1 тон амониев нитрат се падат 2 квоти въглероден данък. Двете квоти по последните цени, които имаме, са около 160 лв., които отиват под формата на данъци, които земеделските производители впоследствие заплащат в полза уж на ЕС, за да стане по-зелен. Къде отиват тези пари - никой не знае. Дали те отиват в полза на позеленяването на Европа, аз съм абсолютно сигурен, че те не отиват. Те отиват в съответните финансови институции, които в годините назад са закупили тези квоти и сега имат възможност да ги реализират. Казвам годините назад, защото преди 10 години една квота беше в рамките на около 2 евро, а сега е 85 евро. И торовете поскъпват не заради индустрията, а заради европейските правила и регламенти.
Може ли да се промени това?
Може и трябва да се промени, защото в противен случай ще стигнем в положение, в което се намират и американците, но те поне остро и явно съветват какво трябва да се случи, а то е да бъде намалено отглеждането на култури, които изискват прекалено много торове, каквито са зърнените култури. Те препоръчват много от земеделските производители да сменят царевицата със соя. Всъщност Европа става много зелена, но това става за сметка на земеделците. И тя ще е зелена, не защото създава предпоставки, които да са в полза на земеделците, а защото изкуствено повишава цените на основните компоненти за торовете и това пряко се отразява върху земеделските производители. И когато говорим за стратегията на Европа „От фермата до трапезата“, ще трябва да знаем, че европейците ще бъдат доста ощетени, но най-много ще бъдат ощетени българските зърнопроизводители. Те последните години показаха, че са един от стълбовете на българската икономика. България е един от големите износители на зърно и това носи доходи на държавата, които се връщат по формата на данъци, акцизи върху горивата и др. И тук е мястото на държавата да приеме своята задача.
Как ще се отрази ниското потребление на торове върху бизнеса Ви?
Ясно е, че Европа създава предпоставки да затворят фабриките, които произвеждат амоняк. Повечето от тях в Европа са затворени или поне работят на намален капацитет. От трите завода в Румъния към момента работи половината на единия. От двата завода в Сърбия функционира частично само единият. Гърците не могат да задоволят своето вътрешно потребление. Всъщност това е една от причините за затваряне на заводите.
Земеделците трябва ли да искат компенсации от държавата?
Това, което виждаме в момента е, че голяма част от производителите пропуснаха едно торене заради високата цена на торовете. Никой не вярваше, че ще се стигне до тук. Държавата трябва да помогне на земеделските производители сега, като бъдат отпуснати безлихвени заеми, но достатъчно добри като стойност, с които да закупят торове, които ще прилагат през февруари. Това икономически ще бъде по-изгодно, тъй като повечето от земеделските производители очакват, че цените на зърнените култури отново ще тръгнат нагоре и не е логично сега да продават. В крайна сметка в нашата държава има достатъчно финансов ресурс най-вече от неусвоени средства от европейските фондове, които да им бъдат отпуснати, те да ги използват и в рамките на следващите 6-7 месеца да ги върнат.
