Застрахователят изплаща обезщетение, независимо от процента на увреденост на реколтата
- Климатичните промени атакуват земеделието от години. Какво е необходимо да направят земеделските производители, за да застраховат бизнеса си?
Необходимо е първо да решат да се застраховат и да се ориентират към застрахователните компании на пазара, които имат традиции и опит в земеделското застраховане. След което се попълва въпросник. Правят се предварителни огледи на културите и застраховката влиза в сила. През последните години има една положителна нагласа за застраховане и тази тенденция трябва да продължи.
- Кога е периодът за застраховане?
Ние се съобразяваме с така наречената селскостопанска година, която като цяло започва през септември-октомври със засяване на есенниците, през пролетта идва застраховката на пролетниците.
- Какво най-вече се застрахова?
Това са различни видове култури - пшеница, ечемик, тритикале, зимна маслодайна рапица, слънчоглед, царевица, реколтата на овощни насаждения, лозя. Зеленчуковите култури в по-малка степен. Покриват се рискове, свързани с природни бедствия - градушки, бури, проливни дъждове, наводнения. Покриват се също така пожари. Застрахователите покриват и рискове като измръзване и изтегляне при житните култури, осланяване при овощните видове.
- Какво може да очаква стопанинът, когато реколтата му е унищожена на 80, на 100 %?
През последните години се случиха изключително тежки събития и градушки, бури и наводнения. Винаги, когато се случи подобно нещо, се появява министърът на земеделието, който казва, че ще помогне на пострадалите стопани, но каква е разликата. Когато се застраховате, вие имате някаква сума на декар, която сте избрали и в зависимост от това каква оценка и оглед ще се направи от екипите и каква степен на увреденост на растенията ще се даде и такова обезщетение ще получите. Ако да кажем, 100 декара са застраховани по 100 лв./дка, а степента на увреденост е 80 процента, ще получите това, което е реално 80 процента. Да, могат да възникнат спорове със застрахователите, но те са в рамките на 5-10 процента, не повече, но ако не се застраховате и разчитате изцяло на държавна помощ, то реколтата ви трябва да е пропаднала тотално на 100 процента. Това означава, че ако примерно реколтата е пропаднала на 90 процента, няма да получите абсолютно нищо. При застрахователите не е така. Ще получите това, което е установено при огледа, докато при ДФЗ нещата стоят по различен начин.
- Казахте, че се наблюдава положителна тенденция при застраховането…
Застраховката е превенция и в други европейски държави застраховането се случва в по-голям обем, а при нас през последните години има едно нарастване на търсенето на тази застраховка, но това се случва с много бавни темпове. Има държави, в които земеделското застраховане е задължително. То е обвързано със субсидиите, които се получават. В тези държави, където земеделското застраховане е задължително, при тях в този процес на застраховане са обвързани трите страни - държавата, земеделските производители и застрахователите. Много се работи. Мога да ви дам пример в съседна Румъния - държавата например, дотира застрахователните премии на земеделците до 70 процента, а при нас този процент в зависимост от различните видове култури е много по-малък. Работи се в тази насока, но нещата се случват бавно.
