Земята се наследява, но любовта към нея се изгражда, твърди наследственият земеделец
– Хубаво ли е да си наследствен фермер?
– Разбира се, че е хубаво. Но това означава и огромна отговорност. Ако трябва да опиша с една дума какво е да поемеш семейното стопанство от родителите си, това е именно отговорност.
– Само отговорност ли е, или има и любов към земята и земеделието?
– Любовта идва с времето. Земеделието е бизнес, който дава огромна свобода. Работиш на открито, сред природата. Постепенно започваш да обичаш не само професията, но и културите, които отглеждаш. Това се случва естествено в процеса на работа.
– Много земеделци казват, че земеделието е свобода, въпреки че реално нямат работно време.
– Така е. Животът сред природата носи усещане за свобода и независимост, но едновременно с това и много сериозна отговорност.
– За колко души отговаряте като работодател?
– Говорим за около 50–60 души.
– Разкажете за стопанството си. На какви култури залагате?
– Отглеждаме традиционните за Добруджа култури – пшеница, царевица, слънчоглед и ечемик.
– Рапица не отглеждате?
– В момента не. Отглеждали сме рапица, но се отказахме основно поради съображения, свързани със сеитбооборота. Не е добре маслодайна култура да заема повече от една трета от площите.
– Тоест основно работите с четири култури?
– Да. Освен това имаме отделно направление за етерично-маслени култури. Отглеждаме лавандула, маточина и други култури.
– Това е добра диверсификация.
– Да, стремим се да диверсифицираме производството.
– Опитвали ли сте други култури – соя, люцерна?
– Да. През годините сме пробвали със соя, но резултатите не бяха особено добри. Отглеждали сме и люцерна.
– Как гледате на азотфиксиращите култури?
– Държавата насърчава отглеждането им, но пазарите не винаги са достатъчно добри. Често фермерите увеличават площите под влияние на стимулите, а впоследствие се оказва, че пазарът не може да поеме произведените количества.
– Коя култура е най-рентабилна в стопанството ви?
– Зависи от годината. Обикновено между слънчогледа и царевицата. Миналата година слънчогледът се оказа най-устойчивата култура в нашето стопанство.
– А какви са надеждите ви за тази година?
– Има добра влага в почвата и достатъчно валежи. Може би е време царевицата да покаже своя потенциал и да компенсира загубите от предходната година.
– Как управлявате риска от климатичните промени?
– Работим активно по темата за напояването. Изграждаме сондажи и развиваме поливни системи, макар че засега напояваме едва около 3–4% от площите си. Предизвикателствата са добре известни на всички колеги.
– Използвате ли технологии за съхраняване на влагата?
– По-скоро се възползваме от технологичния напредък в други направления. Например, използваме соларни инсталации и батерии за съхранение на електроенергия, които захранват поливните системи.
– В какво сте инвестирали с европейско финансиране?
– Основно в техника. В последните години има сериозно насърчаване на преработката и зеленчукопроизводството и ние също разглеждаме възможности в тази посока.
– Каква е ситуацията при етерично-маслените култури?
– Много трудна. България се превърна в голям производител на етерични масла и конкуренцията е огромна. Ключът е в ниската себестойност, която се постига чрез механизация и оптимизация на производството.
– Имате ли преработка?
– Да. Разполагаме със собствени дестилерии за производство на етерични масла, така че до голяма степен работим в затворен цикъл.
– Как гледате на пазара на зърно?
– Аз съм оптимист. Ситуацията е трудна и много динамична. Фактори като международните конфликти и цените на горивата влияят пряко върху пазара. Затова решенията трябва да се вземат бързо и адекватно.
– Продавате ли продукцията си на зелено?
– Почти никога. Обикновено съхраняваме продукцията. Според мен най-добрата стратегия е продажбите да се разпределят на няколко етапа през годината. Пазарът е твърде динамичен, за да може някой да прогнозира с точност какво ще се случи след шест или повече месеца.
– Как успявате да останете оптимист въпреки високите разходи и ниските изкупни цени?
– Постоянно следя новините и пазара и се опитвам да вземам правилните решения. В земеделието разликата между добро и лошо решение може да бъде много голяма. А и човек трябва да бъде оптимист – иначе няма как да върви напред.
– Предимство ли е мащабът?
– И да, и не. Големият мащаб позволява по-ниска себестойност и по-добра ефективност, но и грешките струват много по-скъпо. Мащабът също е отговорност.
– Какво най-много ви харесва в земеделието?
– Просторът. Усещането да виждаш големите полета и машините в работа е трудно за описване.
– Кой е любимият ви сезон?
– Жътвата. Не само заради резултатите, а заради цялата емоция и мобилизация. Това е периодът, в който трябва да покажеш най-доброто от себе си в рамките на няколко седмици.
– Кой е най-ценният актив в стопанството?
– Всичко е актив – земята, техниката, хората, опитът. Работата на мениджъра е да извлече максимума от всички тези ресурси.
– В какво ще инвестирате през следващите години?
– Времето е такова, че иновациите се случват непрекъснато. Трябва да бъдем адаптивни. Не знаем дали след две години няма масово да работим с автономни машини или с техника на електрическо задвижване.
– Какви прецизни технологии използвате в момента?
– Почти всичко, което е налично на пазара – навигации, секционен контрол при сеитба и пръскане, системи за прецизно земеделие.
– Бихте ли инвестирали в автономни машини?
– Разбира се. Всяка технология, която намалява себестойността на производството, представлява интерес за нас.
– Какво бихте искали да се промени в аграрната политика?
– Засега наблюдавам действията на правителството и бих казал, че сигналите са положителни. Важно е институциите да разбират реалната ситуация в сектора и да реагират адекватно на кризите и предизвикателствата.
– Участвате ли по екосхемите?
– Да. Участваме в схемите за намалено използване на препарати, за управление на хранителните вещества и за диверсификация на културите.
– Добре ли работят тези инструменти?
– Като цяло да, но би било полезно фермерите да получават по-рано яснота за ставките и подпомагането. Това би улеснило планирането и вземането на решения.
– Каква е прогнозата ви за настоящата стопанска година?
– Все още е рано за категорични прогнози. Но към момента посевите изглеждат добре и перспективите са добри.
Интервю на Светла Стефанова
