Пилотен модел в Поуис осигурява общинска земя, жилища и споделена инфраструктура, а част от произведените зеленчуци вече достигат до деца в Бирмингам
Достъп до земя, жилище, инфраструктура и пазар – четири от най-сериозните предизвикателства пред младите хора, които искат да започнат собствено земеделско стопанство, са събрани в един пилотен проект в Уелс. На около 15 хектара общинска земя в Поуис три малки стопанства развиват зеленчукопроизводство, а част от продукцията им вече достига директно до потребители и до деца в Бирмингам.
От пасище до три зеленчукови стопанства
Проектът Wern Farm се намира край Сарн, близо до Нютаун, в уелското графство Поуис. Теренът с площ около 15 хектара, който преди е използван основно като пасище, е разделен на три отделни стопанства.
Идеята е да се провери дали подобен модел може да създаде реални възможности за нови производители, които трудно биха могли самостоятелно да закупят земя, жилище и необходимата инфраструктура.
Освен земята, младите стопани разполагат с жилищни постройки и споделена инфраструктура, включително стопанска сграда. Използват се и соларни панели, а за резервно електрозахранване е предвиден генератор.
Проектът е разработен от благотворителната организация Our Food Trust в партньорство с местната власт в Поуис.
95 години сигурност за земята, но моделът тепърва се доказва
Our Food Trust е договорила 95-годишно ползване на общинския терен. Това обаче не означава, че всеки от младите производители автоматично получава земята за 95 години.
В началния етап стопанствата се предоставят под наем за пет години, докато бъде проверено дали бизнес моделът е жизнеспособен. При успешно развитие се разглежда възможност за много по-дългосрочни договори, които да дадат сигурност на производителите да инвестират и развиват бизнеса си.
Това разграничение е важно, тъй като инициативата все още е пилотна и икономическата ѝ устойчивост в дългосрочен план предстои да бъде доказана.
Зеленчуците стигат до около 1 000 деца
Освен на местния пазар, продукцията от стопанствата вече достига и до Бирмингам.
В края на юли производителите започват да доставят пресни плодове и зеленчуци за програмата на общината за детски ваканционни дейности и хранене.
През летния период около 1 000 деца са получили кутии със зеленчуци, произведени в Поуис. Продуктите могат да бъдат консумирани пресни или използвани при занимания за приготвяне на храна.
До Бирмингам се изпраща приблизително една доставка седмично. Целта е едновременно да се осигури пазар за младите производители и достъп до свежа местна продукция за семейства и деца.
Абонаментни кутии, пазари и търговия на едро
Фермите не разчитат само на един купувач.
Производителите продават зеленчуци чрез абонаментни кутии, регионални пазари и местен търговец на едро. Към момента абонаментната им схема има около 35 клиенти.
Сред отглежданите култури са тиквички, краставици, домати, салати, зелен фасул, зелен лук и други зеленчуци.
Амбицията е с постепенното развитие на стопанствата обработваемите площи да се увеличават.
Може ли местното производство да бъде достатъчно рентабилно?
Именно тук се появява и едно от най-важните ограничения на проекта.
Самите производители признават, че продажбите единствено на местния пазар засега не биха били достатъчни, за да гарантират устойчивостта на техните стопанства.
Затова договорът за доставки към Бирмингам играе важна роля – той създава допълнителен и сравнително предвидим пазар, докато младите фермери развиват собствената си клиентска база.
Проектът показва потенциала на директната връзка между производител и потребител, но все още не доказва, че подобна система може автоматично да бъде приложена в голям мащаб.
Пилотен модел, а не готова национална схема
Инициативата в Поуис е интересна най-вече с това, че едновременно атакува няколко от основните проблеми пред навлизането на млади хора в земеделието – високата цена на земята, липсата на жилище близо до стопанството, инвестициите в инфраструктура и трудния достъп до пазар.
Но проектът остава ограничен по мащаб – три стопанства върху около 15 хектара.
Следващите години ще покажат дали производителите могат да изградят устойчив бизнес и дали моделът може да бъде възпроизведен на други места.
Опитът от Поуис обаче поставя важен въпрос и за останалите европейски държави: дали подкрепата за младите фермери трябва да се измерва само със субсидии, или по-голям ефект може да има комбинацията от достъпна земя, инфраструктура, жилище и гарантиран достъп до пазар.
