Ключови са защитените географски наименования
- Г-н Лазаров, от гледна точка на Вашия опит какъв е основният извод за бъдещето на винения сектор в Европа?
Виненият сектор има няколко ясно очертани проблема. Първо – намаляване на консумацията, второ – свръхпроизводство. Друг важен въпрос е невъзможността за лесна търговия между държавите заради различните акцизи. Това са проблеми, които трябва да се решават на европейско ниво и част от тях вече са включени в „Пакета вино“. Има средства за изкореняване на излишни насаждения и за подпомагане на винения туризъм, но въпросът с акцизите остава нерешен.
Европа се стреми към интеграция – за да оцелее в съвременния свят, трябва да говори с единен глас и да се консолидира. Земеделието, включително лозарството и винопроизводството, е част от този процес.
Конкретно за България много важно е промотирането на вината ни в трети страни. Не можем да „изненадваме света“ с масов продукт, но можем да го направим чрез нашите уникални сортове – Мавруд, Гъмза, Димят, както и мискетите – Карловски, Врачански, Сандански и други. Тези сортове трябва да се промотират както извън ЕС, така и в рамките на Общността.
Секторът обаче е много раздробен. Малките производители трябва да се кооперират – за пример давам Галисия в Испания, където малките винари обединяват усилията си и контролират продажната цена на крайния продукт. В България в момента се произвеждат предимно суровини, а винопроизводителите работят отделно, маркетингът е скъп и труден. Най-важното е хората да знаят за продукта, за да могат да го купят.
- Кои моменти от пакета „Вино“ са нови и полезни за българските производители?
Първо, напояването – капково напояване и други модерни техники, които са важни за адаптация към климатичните промени. Това са скъпи инвестиции, но са налични в пакета.
Второ, изкореняване на излишни лозови насаждения и тяхната замяна с нови сортове. Тук рамката на пакета „Вино“ задава основните правила, но конкретното прилагане и договаряне с Европейската комисия е национална задача и не е работа на парламента.
- Може ли безалкохолното вино да помогне на българските производители да заобиколят конкуренцията с бирата?
Не го мисля. Безалкохолното вино е ниша, която трябва да се покрива, но първо трябва да се докаже, че може да се пие. Това е процес на развитие – както за самото вино, така и за вкусовите предпочитания на потребителите.
Конкуренцията между бира и вино винаги ще съществува. Безалкохолната бира също е продукт с по-ниско качество в сравнение с класическата бира, а освен това става по-скъпа.
- Какво секторът у нас все още не е усвоил от опита на френските, италианските и испанските производители?
Ключови са защитените географски наименования. България не трябва да се опитва да произвежда евтино вино. Евтиният сегмент не е нашата цел – за него трябва количество, което нашите малки и средни винарни нямат.
Ние можем да произвеждаме ограничени количества качествено вино от български сортове с уникален вкус. Това е пътят към налагане на марката ни на международния пазар – чрез качество, а не чрез евтина масовост.
Интервю на Велина Велинова
