Интервю с председателя на УС на НАЗ в студиото на АГРО ТВ
- Г-н Проданов, какви са очакванията ви за промяна след Декларацията за кризата в земеделието?
Ние получихме подкрепа на Декларацията ни от всички браншове, членуващи в Българската аграрна камара, за което съм им много благодарен. Така можем да постигнем много. Припомням за протеста през септември. Колеги от сектор „Зърнопроизводство” останаха разочаровани и с усещане, че нищо не сме постигнали, но всъщност здругите браншове получиха това, което искаха – украинската помощ и Де минимис. Сега тяхната подкрепа пък се връща към нас и показва, че ние вече сме „дорасли” да работим заедно. Организациите ни са много свързани, членовете ни са смесени. Вървим по пътя да станем едно цяло, което се надявам в даден момент да се случи.
- Какви мерки предлагате?
Относно украинската помощ – ако се даде така, както сме разписали и искаме да се случи, ще е огромна глътка въздух за всички производители, които са в тежко положение. Другият пакет от мерки, който предлагаме да заработи дългосрочно е насочен към това държавата да подкрепи местните производители.
Наясно сме, че ситуацията в световен мащаб е такава, че не можем да печелим към момента – видно е, че имаме свръхпроизводство на пшеница, намалено търсене заради войните и намалените капитали на държавите консуматори. Негативната енергия в сектора е сериозна и, за да спадне това напрежение са нужни ясни резултати. Протестите в Европа също са с гориво от такава енергия.
Това, което искаме и за нас е разумно - 20 лв на декар ставка. Това за нас е работещо и ще помогне да си посрещнем нуждите за пролетната кампания. На първо място обезпечаваме предстоящото торене, което е сериозен разход.
- Все още имиджът на сектора не е светъл, какъв е коментарът Ви?
Сектор „Зърнопроизводство” е получил, под формата на субсидии, 1, 25 млрд за миналата година. БВП, който сме произвели е около 9 млрд. Друго, което се тиражира е, че се субсидира зърно, което излиза извън пределите на страната. Това е в рамките на нормалното при такива големи площи и малка консумация в България. Има много държави, които са нетни износители и продължават да инвестират в производството. Защото износът носи свежи пари от други държави в нашата. От тези 9 млрд., които се произвеждат - 3 млрд. директно се връщат под формата на ренти, инвестиции – това развива икономиката. Купуваме машини, строим. Влагаме парите си в България.
- Как стои въпросът с рентите?
Труден въпрос за решаване. Държавата трябва да намери начин да регулира безконтролното вдигане на ренти в някои региони на страната. Много от европейските страни са го приели със законодателни инициативи. Опасенията са ни, че това изкуствено повишение от фирми, които имат други бизнеси с цел унищожаване на локалния фермер, взимане на земята и намаляване на рентите след това. Нито държавата, нито собствениците нямат полза от това. Имаме такива примери в Северозападна България. Това е недопустимо.
