Липсата на работна ръка е това, което най-силно ме тревожи, казва бившият земеделски министър
- Г-н Найденов, на прага на новата ОСП, Вашата оценка за изминалите два програмни периода.
Направиха се доста инвестиции в преработвателни предприятия, в машини, в техника за обработка на почвата. Разбира се, големият проблем е, че имаме доста млекопреработвателни предприятия, но внасяме суровина. Подобна е и ситуацията в месопреработката и в други производства.
Така разпределени, европейските средства дадоха конкурентно предимство най-вече на зърнопроизводството. Ние знаем, че то гарантира зърнения ни баланс и е част от националната сигурност на нашата държава. Освен това, то е силно експортно насочено, което означава, че в България влизат постъпления във валута от този сектор. В същото време имаме доста изостанали сектори, като животновъдство и зеленчукопроизводство, които са по-трудоемки и при тях се изисква повече работна ръка. Не знам какви точно ще бъдат политиките в новия програмен период, но дано да има някаква промяна в посока по-добро подпомагане на тези чувствителни сектори. Ясно е, че европейските средства не стигат за всичко, така че с национални доплащания се прави опит тези чувствителни сектори да бъдат компенсирани.
Има и нещо друго, което трябва да отчетем, и това е, че в България си позволихме в началото на прехода тотално да разрушим някои сектори. Животновъдството беше напълно ликвидирано чрез така наречените ликвидационни съвети. Много трудно след това трябваше да се върнат добрите практики, да се възстановят поголовията, породният състав, сградовият фонд и т.н. Това също даде много голямо отражение и общо взето ние влязохме в Европейския съюз с неравен старт в сравнение с някои от останалите нови членки, които имаха далновидната политика да не разрушат това, което е правено по време на социализма.
- Вашите очаквания към новата ОСП?
Не очаквам някакви особени различия от досегашните два програмни периода, върху които имам наблюдения. Надявам се, че и ние като държава членка, участвайки активно в изграждането на ОСП, да сме си взели поука от тези изминали периоди и да я направим по-достъпна до всички, които се занимават със земеделие. Да я направим по-справедлива. За останалите граждани, които заделят от своите данъци, плащайки за ОСП, тя да бъде полезна.
- Проблемът с липсата на работна ръка продължава да бъде на дневен ред през годините и напоследък е още по-отчетлив. Вашият коментар?
Липсата на работна ръка е това, което най-силно ме тревожи. Не само неквалифицирана, но и на квалифицирана работна ръка. Не се произвеждат достатъчно квалифицирани кадри. Няма интерес от младите хора да учат тези специалности. Отделно от това демографската криза също води до липса на работна ръка. Масово българските села са обезлюдени. Донякъде се прави опит проблемът да бъде компенсиран чрез механизация, но не всичко може да бъде механизирано. Тази механизация следва да бъде управлявана от хора, които са добре технически подготвени.
- Разпространението на болести при животните също оказва негативно влияние върху целия сектор...
Така е. Фокусът беше насочен върху заболяванията по овцете, по говедата, птиците и Африканската чума по свинете. Но с индустриализацията, с увеличаването на световното население тези заболявания ще бъдат все повече и повече. Също така, свободното движение на стоки и хора, особено в Европейския съюз, и имайки предвид факта, че ние сме външна граница, също е предпоставка за разпространяването на тези заболявания. Повечето от тях не се лекуват. Животните биват подлагани на тотално унищожение, защото това е единственият начин да бъдат прекъснати тези заболявания. А всичко това води до огромна щета. Доста голям ресурс се хвърля от държавата за потушаване на огнищата на тези заболявания. Но трябва да свикваме. Всичко това струва страшно много и трябва да е ясно на всички, че то излиза от нашите джобове. Отразява се на бюджета ни и с повишаване на цените на тези животински продукти.
