Зеленчукопроизводството е интересна, но скъпа дейност
- Г-н Стоименов, Вие сте зърнопроизводител, но от две години развивате и зеленчукопроизводство. Разкажете повече за това направление във Вашия бизнес.
Градината ни е около 10 хил. дка в землището на село Брест общ. Гулянци - отглеждаме картофи, лук, дини и чесън.
- Защо се насочихте към зеленчукопроизводството? Зърнопроизводството не е ли по-лесно?
Зеленчукопроизводството е една интересна, но скъпа дейност. Насочихме се към нея заради обезлюдяването на Северна България и необходимостта от създаването на заетост. Само с пшеница и царевица виждате, че си обезлюдихме районите. Особено в Северна България обезлюдяването е страхотно. Страшно. Хората нямат къде да работят, нямат препитание и затова решихме да произвеждаме зеленчуци. Освен това 80% от зеленчуците в България са внос.
- Тоест, Вие развивате една социална дейност в селските райони.
Това е самата истина. От царевица печалбите са ни много по- големи. Там имаме комбайни и сеялки. Ние работим вече от дълги години Но Тил. Но това не създава заетост.
- Каква е инвестицията на декар в зеленчукопроизводството?
От 600 до 700 лв. на декар.
- Това е и много рисков бизнес.
Абсолютно 100% рисков. Виждате има силни градушки, силни засушавания. Досега имаше много дъждове, сега 37-38 градуса. Зеленчуците са много чувствителни на тези амплитуди.
- Колко работни места създавате?
Отдел зеленчуци дава работа на близо 250 до 300 човека в сезона. Отдел зърнопроизводство – на 10 човека.
- Има ли желаещи да работят?
Разбира се, че има. Работна ръка има. Желаещи има. Плащаме им добре. Хората се трудят и са щастливи.
Но проблемът, че тези хора са загубили връзката със земята. Няма ги вече старите агрономи, които разбираха от зеленчукопроизводство. Сега започваме отначало да обучаваме хората на агрономия, на производство. Ето ние не можем да си намерим агроном. Нямаме агроном, който да бъде на полето и който да работи на 100% и да разбира. Новото поколение не е обучено. Тази година се наложи да си вземем агроном от Холандия, който да ни обучава как да произвеждаме лук и картофи. Може да е смешно, но това е самата истина.
- Заради зеленчукопроизводството се е наложило да инвестирате и в складова база. Инвестицията с европейски средства ли я направихте?
Това са много тежки, скъпи начинания, но не можем без тях.
Само сега - срещу 5% от цената, получавате 100% от машината – възползвайте се от лизингова схема с 0% лихва.
Направихме най-големия склад на Балканите. Той е за около 25 хил. тона зеленчуци. Това са пакетиращи линии с всичко най-добро и модерно, с изстудяване, с обдухване, за съхранение на лук и картофи. Не сме участвали и няма да участваме по мерките, защото виждате в България какво се случва. Големите фирми, които участват по мерките, след това са зависими.
- Лесно ли реализирате продукцията си?
Това е свеж продукт. Съхраняваме го в складовете. Работим с всички вериги в България. Отделно имаме складове, в които продаваме на едро. Реализация има. Ако имате хубав продукт, качествен, има огромен пазар има не само в България, но и в Румъния също.
Интервюто взе Диана Александрова
