Държавният резерв трябва да се попълва тогава, когато се жъне, казва Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите
- Г-жо Жекова, какъв е Вашият коментар за желанието на държавата да изкупува зърно?
Министерство на земеделието трябва да демонстрира изключително държавническо поведение. Това, което държавата заяви, че ще влезе на пазара на пшеница и ще изкупи количества за държавен резерв, по принцип е похвално. Но за нас е изключително ненавременно, защото в момента изкупната цена на пшеницата е изключително висока, тоест държавният резерв трябва да се попълва тогава, когато се жъне. Тогава цената е най-ниска. В този случай може да избереш и партидата, която искаш да внесеш в Държавен резерв. Но в момента е много трудно да интервенираш с цена, която не е пазарна. Чувам цена от 550 лв./т хлебна пшеница, която е много далече от реалната пазарна цена в България. Всяка намеса, която не е пазарна и която се прокламира от правителството, води единствено до смут.
Фактът, че няма фирма, която да се наеме с изкупуването на тази стока, също е много притеснителен. Фактът, че не е ясно къде ще се складира тази стока, също е изключително голям проблем. Не може да искаш да купиш една стока и да не се знае как ще бъде купена, защото не отговаря на пазарната цена и второ не знаем къде ще бъде съхранявана.
- Г-жо Жекова, целесъобразно ли е да се съхранява зърно от стара реколта в складове или държавен резерв?
Всяка една държава има параметри, съответно условия за съхранение на зърно. Това е нормативна уредба. Проблемът е, че стоката, ако остане в зърнопроизводителите, механизмът не може да бъде спазен, защото ние нямаме приспособени складове за дълго съхранение.
- Да разбираме ли, че това е била първоначалната идея?
Това беше една от опциите - ако Държавен резерв не може да събере въпросното количество, което иска да изкупи, евентуалния вариант беше да остане в земеделските производители. Но ние нямаме такива складове. Голяма част от колегите разполагат с плоски складове, които не са предназначени за дълго съхранение и зърното няма да бъде в параметрите след 12 месеца. Плоските складове са открити, закритите представляват силози. В тях при необходимото аериране, температура, влажност, пшеницата може да се съхранява една година. Но стопанствата със силози в България са изключително малко.
- Но съхранението е инвестиция - струва пари. Предложена ли е опция за покриване на разходите по съхранението?
Единственият разговор беше за цена до склад на Държавен резерв.
- Какво произтече от това, че кораби със зърно бяха забавяни на българско пристанище?
Първо, ние сме в пазарна икономика. Никой не може да те принуди да продадеш стока, която е стигнала някаква ценова рамка и ти да я продадеш под нея. Личен избор е да избереш бизнес партньор и цената, която на теб ти е удобна в зависимост от разходите и очакванията. И това не е спекула. Първият кораб от Бургас не излезе и стоя 3 дни на рейд. Това обърка пазара. Цената автоматично слезе надолу. Ако цената, на която търгувахме пшеницата беше 630-640 лв./т в деня, в който казаха, че има спрян кораб, автоматично търговците свалиха цената на 550 лв./т. Това е загуба от по 100 лв./т.
- Какви въпроси поражда изборът на държавна фирма за изкупуване на зърното?
На практика, когато държавата каже, че ще изкупи 1,5 млн. тона пшеница, това поражда много въпроси. Когато държавата се намеси и иска да изкупува на нереална цена, също поражда много въпроси. Съгласете се, че обяснението, което получихме за евентуално радиоактивно заразяване, е несъстоятелно, защото пшеницата в складовете по същия начин ще бъде заразена. Дали ще бъде на полето или в склад, ще бъде заразена. В този смисъл това не може да е решение и да е мотив да влезеш и да изкупуваш пшеница и то в такова голямо количество. Ние не говорим за резерв, който е 300-400 т, необходим до юни месец. Това е количество, което държавата би трябвало да консумира до 2023 г. И това прави действието нелогично. Годината върви изключително добре и ако всичко е нормално, без климатични аномалии, ще ожънем над 6 млн. тона пшеница. Тоест, след 3 месеца ще бъдем заринати от пшеница. Освен тях, 3 млн. тона са в ръцете на търговци, мелници, земеделски производители. Те са налични. Голямо объркване предизвиква мълчанието на въпроса колко пшеница има в държавния резерв. Това не може да е тайна, защо да е тайна. Държавният резерв трябва ясно да заяви колко пшеница ще поддържа в складовете и кога ще го прави. Каква тайна може да е това нещо. Говорим за продоволствена сигурност на една държава.
- Каква е логиката да се изкупува стара реколта?
За мен логика няма, както и за нито един колега. Освен ако държавата не е решила да търгува пшеница на международни борси. Това е един от въпросите, който витае в пространството. То няма друго обяснение да влезеш на пазара с 550 лв./т хлебна пшеница. На френската борса пшеницата е 880 лв./т. Единственият логичен извод е, че българската държава иска да участва на международни търговии, да има един милион стока, която да продаде. Никой не вижда друга логика.
- Питал ли Ви е някой какво количество зърно ще може да осигурите за следваща реколта?
Такъв разговор няма, няма и да бъде воден по простата причина, че българският земеделец спазва всички регламенти на ЕС. По регламент сме длъжни 30% от земята, която обработваме, да бъде засята с есенници. Тоест, българското правителство е наясно колко пшеница има засята и е наясно, че няма да има продоволствен проблем, когато говорим за пшеница за реколта 2022. Ние от месеци алармираме, че България ще има проблем с торовете, с горивата предвид конфликта Русия-Украйна. Българското правителство трябваше да се съсредоточи в това да обезпечи производството за 2022 и 2023 г. Това е задачата на българското правителство. Сега е важно то да не предаде българския земеделец, защото да не се окаже, че няма да имаме гориво, с което да ожънем. Цената в момента е непосилна и при лошо торене ще падне добивът. Реколта 2022 е обезпечена. Българският земеделец си купува торове в момента, в който влезе в лятото. Не може да си купиш в последната минута торове. Ние започваме да мислим за реколта 2023 г. Цената на тора за малкия производител, нерегистриран по ДДС, е над 2 100 лв./т. Нали трябваше да опазим малките стопани. По този начин те няма да оцелеят.
- За каква себестойност на пшеницата може да говорим?
Цената на пшеницата като себестойност ще бъде над 250 лв./дка, ако трендът на торовете се запази. Но ако не се възстановят производствата на торове в Европа и ако Русия не внася повече торове в ЕС, тогава цената им ще отиде още нагоре и ще минем себестойност над 300 лв./дка. Виждате, че на практика цената на разхода не определя цената на стоката. В момента цената на пшеницата е висока и може да се запази. Но 2023 г., въпреки високите разходи, ние не сме убедени, че изкупната й цена ще е толкова висока. Може и да падне, но ние вече ще сме направили разходите. Тоест, ако се върне на нива от 400 лв./т, а имаме разходи за 300 на дка, това ще породи изключително големи финансови затруднения в сектора. Ще го усети и всеки в търговската верига. Инфлацията върви нагоре.
Интервю на Диана Александрова
