Александър Каишев, съсобственик на ферма Асеница 96

Почти три пъти успяхме да увеличим млеконадоя

Г-н Каишев, защо заложихте на породата Холщайн и как развихте генетиката през годините?

Когато закупихме фермата на търг през 1996 г. от ликвидационния съвет тук бяха останали много малко крави, порода Холщайн. Започнахме постепенно да развиваме фермата. Ние сме в Асеновград, нямаме възможност за разрастване и затова наблягахме повече на селекцията на животните. Ако бяхме в някое село със земя и много възможности за разрастване, може би щяхме да купуваме много нови животни. Но тук обстоятелствата ни накараха да наблегнем повече на селекцията. Увеличихме малко стадото, като основно заплождахме с високопродуктивни вносни бици, за да вдигнем млеконадоя. Тогава, през 1996-1997 г. все още съществуваха някои селекционни центрове, това беше една мрежа от 28 селекционни центъра, във всеки окръжен град, но след промените те бяха ликвидирани. Земята се връщаше на хората, разпродаваше се всичко. Тогава ние успяхме да закупим последните селектирани животни в страната, докарахме ги тук и с нашите животни, които имахме, решихме да се посветим, 25 години вече, само на селекция. Давали сме пари за качествен семенен материал, наблягали сме на обучението в тази насока и така от 10-12 литра на ден, когато взехме фермата през 96-та, днес вече сме на 34-35 литра на ден. Почти три пъти успяхме да увеличим млеконадоя. Но това става много бавно и постепенно. В последните 2-3 години, след като спечелихме много награди, купи и грамоти от различни изложения, станахме популярни и започнахме да продаваме юници, може би над 200 досега. Миналата година успяхме да закупим един обор, в който ще отглеждаме още 100-120 крави. Което означава, че в следващите няколко години трябва да спрем с продажбата на юници и да увеличим нашето стадо.

Залагаме най-вече на американска генетика. Взимаме от най-доброто, не жалим средства. Много бавно дава резултат, но дава... Кравите стават все по-взискателни. Високогенетичните животни по-трудно се заплождат, по-специални изисквания има за поддържането на живота им, климатизация, вентилация, всичко това трябва да го има и да се поддържа, за да отчиташ високи резултати в млеконадоя.

Много фермери предпочитат да купуват животните си отвън.

Българският фермер е зрял, той досега просто нямаше алтернатива на западните животни и затова ги купуваше отвън. Сега се надявам, че колеги като нас, които имат хубави животни, ще могат да продават в страната ни и нашите фермери ще купуват и от България, което е много по-удобно. Рисковете, когато купуваш животни отвън, са много повече, отколкото, ако ги купиш от България. Отделно от това самата технология изисква повече финансиране, застраховане, транспорт, риск от адаптация, много са факторите. Един фермер, за да отиде навън и да напълни един камион с 30 животни, трябва да извади 50-60 хиляди евро. Докато в страната ни може да се купува постоянно - по 2, по 5, колкото и когато си иска. Това е удобството да се купува от страната.

Каква е приблизителната доходност от една крава?

Приблизително себестойността на литър мляко е някъде между 40 и 50 стотинки. При изкупна цена от 60-70 стотинки може да се реализира някаква печалба, която ние обикновено я инвестираме в техника и закупуване на земя. По отношение собственост на земя ние, българските фермери, сме много изостанали в сравнение с нашите колеги от Европа. Там процесът в последните 100 години не е нарушаван, има унаследяване на земята и на фермите, и те не мислят за закупуване, както и за инвестиране в земя. Днес ние сме на етап купуване на земя. След 20 години ще дойдем на етап инвестиране в земя. Трябва да се възстановят канали, да се направят сондажи, пътища, да се полива. Около 7 000 дка обработваме в момента, като половината е наша, половината - под аренда. Но всеки месец купуваме по няколко декара.

70-80 % от храната на кравите е собствено производство, от Вашата земя. Как това помага икономически на фермата?

Това влияе и в двете посоки. Някой път имаме сметка да си произвеждаме собствена продукция. Някой път обаче произведената от нас продукция излиза по-скъпа, отколкото ако я купим. Това обикновено се случва, когато започнем с някоя нова култура, която не сме работили досега, и първите една-две години винаги сме на загуба. След това сваляме себестойността. Но пък няколко години се случват особено лоши, което качва себестойността на продукцията. Но все пак, хубаво е поне две трети от храната да си я произвеждаме ние, а една трета да си я купуваме.

Прилагате израелска философия в технологията на отглеждане. Как и защо стана така?

Израелците са талантливи в земеделието и най-вече в продажбата на знанията, които имат. Израелската фирма ни намери, те ни предложиха да ни консултират. Това е една от най-високомлечните ферми в света, които много добре знаят, че са такива и продават своите консултации на ферми в цял свят - в САЩ, в Германия, в Индия, Африка… Когато преди 5-6 години се запознахме с тях, ние на практика удвоихме млякото. Те ни дадоха много интересни съвети тогава, отделно всеки месец идваха да по 2-3 дни за да одитират фермата. Проверяваха дали ние продължаваме да спазваме това, на което са ни научили. Гледат и най-малките детайли, доене, хранене и така ни държат винаги на високо ниво. Отделно започнахме задължително да изследваме всяка храна, която даваме на животните, в немска лаборатория. Така знаем с какво храним животните. Няма случайности. Постоянно се регулират дажбите. От всяка една силажна яма, когато се отвори, се взимат поне 2-3 проби, не една. Винаги сме наясно какво има в силажа. И ако има промяна, веднага променяме дажбата, за да може млякото да стои на едно ниво като количество и качество. И така нямаме драстични разлики в млеконадоя, най-много 4-5 %.

Вече 25 години. Каква е възвръщаемостта на инвестицията във Вашия бизнес?

Никога не сме смятали кога ще си възвърнем инвестицията. Просто работим и инвестираме. Не броим парите - колко сме вкарали, колко ще изкараме. Да, смятаме коя инвестиция е най-рентабилна, но на нас това ни е животът. Инвестирайки във фермата, инвестираме в нашия начин на живот.

Плановете Ви в краткосрочен план?

Технологиите се променят. Ако преди 50 години рентабилна ферма е била с хикс животни, сега рентабилна ферма може да е с 2 пъти хикс животни, или 3 пъти... по причина, че има нови технологии. От 10-тина години има роботи, които навлизат все повече и по-добре в нашия бизнес. Обслужването става по-добро. Навлизат и в България. И ако страната ни се залее от такава техника, може да се окаже, че фермерите могат да гледат и повече животни, без притеснения за контрола върху фермата. Така че, технологията е тази, която ще каже коя ферма си заслужава да бъде рентабилна или не.

Имате ли идея за затваряне цикъла на производство с преработка?

Не. Насоките, в които мислим, са увеличаване на млеконадоя от крава, с по-добра генетика и с по-добра храна, по-добри условия и по-добро доене. Мислим и ние за роботизация, защото идеята там не е да спестим работна ръка. Идеята е още по-добро издояване на животните. Те могат да се доят по 4, 5 или 6 пъти на ден. Освен това роботът е доста по-педантичен в дезинфекцията, изсушаването, масажирането на вимето преди по време и след доенето. Така че, с роботизацията още може да се вдигне количеството на млякото.

Какво бихте посъветвали Ваши колеги?

Забелязвам два вида колеги - такива, които бързат с инвестициите и разчитат, че инвестицията ще им реши проблема. Те разсъждават така - ще взема голям кредит от банка, ще направя модерна ферма до ключ, всичко точно и докрай изпипано и аз само ще наблюдавам. Не се получава по този начин, обикновено се стига до фалит. Другият тип фермери, които се започнали с малка инвестиция, работят, много добре наблюдават процесите във фермата си, инвестират по малко всяка година... С други думи, ключът към успеха и богатството е времето. Трябва да е бавничко, за да бъде устойчиво. Много внимателно трябва да се инвестира в този бизнес, малко и постепенно.