Десетки хиляди животновъди искаме едно също – достъп до пасища и до 30 дни да ни се плаща за продукцията, казва стопанката от Плевенско
- Галина, Вие сте дългогодишен животновъд, отглеждате 850 овце в плевенското село Петърница. Защо излязохте да протестирате?
Нашето положение не е тежко от днес или от вчера. Нашето положение е тежко от десетки години назад. Нещата са станали толкова непоносими за сектора, че е време нещо да направим. Виждаме, че държавата като че ли ни пренебрегва, прави се, че не вижда истинските ни проблеми, но тези проблеми са факт и общество ги вижда – все по-малко българска стока се предлага на пазара.
- Големият проблем за животновъдите са пасищата и ниската изкупна цена на млякото. Така ли е и при вас?
Абсолютно да. Много колеги не разполагат с никакви пасища, а други псевдоживотновъди имат стотици, хиляди декари пасища.
Едно от исканията ни е точно промяна на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и пасищата да се дават с приоритет на животновъдите в населените им места.
Също така - да се дава земеделска земя едновременно от ОПФ и ДПФ - с приоритет за животновъдите.
Друго наше искане е до 30 дни да ни се изплаща продукцията от изкупвачите - било мляко, било агнета.
Искаме и облекчаване на административната тежест, както и да се запази ставката по украинската помощ - като миналогодишната.
Не са много нещата, които искаме, но наистина са животоспасяващи. Моля, всички да разберат, че не става въпрос за пари.
Аз лично протестирах, за да отстоявам това, за което се боря 12 години. Ние започнахме с много малко, с лични средства, спестени от чужбина и инвестирахме всичко във фермата. В момента ние правим инвестиция в животновъдството от зърнопроизводството, което също е на загуба. Как така с лека ръка да загърбим този труд и да затворим стопанството. Това е повече от половината ми живот. Това е моята мечта. Това е моето желание. Аз, както и десетки хиляди колеги животновъди, искаме едно и също. Искаме да работим в България, разберете. Искаме да произвеждаме за България, за нашите деца.
В момента земеделието е поставено на гилотина. Един по един си отиваме. Просто е тъжно. Не би трябвало това да продължава така. Земеделието е гръбнакът на България. Винаги е било и ще бъде.
Интервю на Анета Божидарова
