Радостина Донева: Нашите опити да убедим българската администрация в конкурентното предимство на Източнобалканската свиня са белязани с неуспех

Радостина Донева, председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня

Действа се формално и резултатът е никакъв

 - Г-жо Донева, кой е нерешеният досега проблем с Източнобалканската свиня?

Това е липсата на цялостна стратегия за развитието на породата. Като започнем от генетиката, начина на отглеждане, местата, където може да се отглежда, и стигнем до преработката, маркетинга и достъпа до клиенти. Целият този цикъл докато не бъде затворен, ние няма как да говорим за устойчива национална стратегия по тази тема. Предполагам, че това се отнася за повечето автохтонни български породи.

 - С какво тези животни са уникални и защо непременно трябва да бъдат запазени?

Източнобалканската свиня е уникален биологичен вид. Среща се само на територията на България. Освен като външен вид, е уникална като характеристики на месото и начина на отглеждане.

Основното конкурентно предимство на този животновъден вид е много високото качество на месото. Говоря като съотношение на Омега 3 и Омега 6 мастни киселини, диетичност, органолептични вкусови качества, заради това че се отглеждат свободно. То е следствие на два фактора. Първо, генетиката на тези животни. Вторият фактор е начинът на отглеждане. Те се хранят с това, което намерят в гората. Това са билки, горски плодове, червеи, охлюви. В есенно-зимния сезон това са жълъди, които са основният им източник на протеини. За да се поддържа един постоянен темп на нарастване на теглото, трябва да има дохранване от стопаните. Това дохранване обикновено се случва с цяло зърно - ечемик, пшеница и царевица. Източнобалканската свиня не усвоява добре комбинирани фуражи. И темпът на растеж при нея е доста по-забавен, отколкото при конвенционалните животни. Една Източнобалканска свиня в най-оптималния си вариант е готова за прясна консумация, т.е. за пържоли, между година-година и половина. Когато говорим за индустриално отглеждане на свине този срок е много по-кратък - максимум до 6 месеца.

Ако говорим за продукти, които са за сурово сушене, тип Еленски бут, тогава животните трябва да са на две-три години. Факторът движение на животното, достъп до този хранителен ресурс е изключително важен. Ако това животно бъде затворено и отглеждано по конвенционален начин, то няма да се развива по същия начин. Т.е. няма никакъв икономически смисъл породата да бъде отглеждана затворена.

Източнобалканска свиня

Да не говорим, че това е порода на около 2500 години и до този момент няма налична историческа информация за ефективно одомашняване, т.е. затваряне. Сега заради Африканската чума имаше опити едва ли не това да се случи веднага. Това е един полудив вид, който не е пригоден за затворено отглеждане. За жалост, нашите опити да убедим българската администрация, че конкурентното предимство на Източнобалканската свиня е в качеството на месото и в генетиката и ние трябва да опазим породата, за да можем да добиваме един наистина ценен продукт, са белязани с неуспех. Вече няколко години си говорим едно и също нещо. Не можем да стигнем до някакъв вариант да имаме адекватен животновъден обект. Адекватно разположен. Адекватно изолиран от гледна точка на биосигурността. Честно казано, аз не виждам скоро този начин на мислене да бъде причупен.

 - Бихте ли казали какви са Вашите искания?

На първо място, исканията са за яснота в какъв вид животновъдни обекти могат да бъдат отглеждани източнобалканските свине по настоящем със ситуацията с Африканската чума, така че да им запазим максимално физиологията. Какво се случва със стопаните, които са отглеждали, но понастоящем са под карантина и нямат възможност да репопулират животновъдните си обекти. Животновъдните обекти на повечето от тях бяха регистрирани по текущия ред, регулиран в Наредба 6, където се казва, че Източнобалканската свиня се отглежда пасищно в големи горски територии с минимален периметър от поне 2.5 дка на едно животно и тези животновъдни обекти трябва да бъдат оградени, за да няма достъп на диви животни.

Как обаче това се случва в областите Шумен, Варна, Бургас, където е териториално ограничено отглеждането на Източнобалканската свиня пак по реда на тази наредба. Там няма възможност собствениците да закупуват гора в горския фонд. Частни гори на практика няма. Това са гори на общината или на държавата. Редът, по който собствениците могат да ползват такава земя, е чрез наемане, съответно горскостопанският план трябва да позволява пашата в този район и трябва да имат територии, където този период не се залесява и не се извършват други дейности в гората.

И на тези чужди територии стопаните на Източнобалканската свиня трябва да направят някакви съоръжения. На чужда земя да поставят огради. Тази ограда трябва да е много дълбоко вкопана в земята. Да се поддържа. Ако има електропастир, той трябва да се захранва по някакъв начин. Желателно е да има достъп до течаща вода. Това на практика няма как да стане.

Следващият момент, който искаме да бъде изяснен, е реализацията на продукцията. Два вида е продукцията от Източнобалканската свиня - живи животни за разплод и животни за клане. В момента в България няма кланица, която да коли източнобалкански свине. Хората, които отглеждат породата, са останали 4-5 стопанства в страната и не могат да извършват адекватна развъдна дейност. Не могат да си реализират продукцията. Не могат да реализират някакви доходи. Нямат външна подкрепа. Тези хора са оставени на самотек.

 - Защо кланиците не искат да колят тези животни?

Понеже Източнобалканската свиня е пасищна, според ветеринарните разбирания тя би могла да пренася повече болести само в областите, където се отглежда. Евентуално някои кланици биха могли да заявят желание, че са склонни да колят такива животни. До средата на 2018 година такова желание бяха заявили две кланици в област Шумен, но когато АЧС стъпи реално на територията на страната, те се отказаха.

Нашата Асоциация през 2018 година помоли държавата да се опитаме да изградим модулна или мобилна кланица с малък капацитет, която да поеме този обем. Тогава точно пред Европейската комисия беше нотифицирана тази мярка за мобилните кланици за едрите и дребните преживни животни. За Източнобалканската свиня отговорът беше: Не.

 - Вие питахте ли в МЗХГ: Искаме ли да имаме Източнобалканска свиня или не искаме?

Отговорът винаги е да. На въпроса как да направим така, че да намерим реални пасища за Източнобалканската свиня се отговаря формално, действа се формално и резултатът е никакъв.

- Изчезва ли Източнобалканската свиня?

Опасявам се, че да. В момента в страната са останали може би под 400 броя животни. Като спектърът на генетичния материал вече е много стеснен.

 Интервю на Диана Александрова


Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.