Важно е ориентирането на европейското рибарство в посока на достигане на нива на максимално устойчив улов в дългосрочен план
България представи административните действия за ускоряване прилагането на Оперативната програма „Рибарство”, които са предприети през последния един месец. Страната ни подкрепи позицията, че научната експертиза е изключително важна в контекста на гарантиране на устойчива експлоатация на ресурсите от екологична, икономическа и социална гледна точка. Това каза заместник-министърът на земеделието и храните д-р Цветан Димитров по време на заседание на Съвет на министрите на ЕС в Люксембург. Важно е ориентирането на европейското рибарство в посока на достигане на нива на максимално устойчив улов в дългосрочен план, подчерта зам.-министър Димитров. Екологичната устойчивост трябва да остане водещ фактор при определяне на риболовните възможности през 2011 г.
Във връзка с реформата на Общата политика в областта на рибарството, в позицията на България се посочва, че тя трябва да бъде адаптирана към пазара, като се отчита спецификата на този сектор, за да се осигурят дългосрочна устойчивост и възможност за развитие. Друг важен момент, които бе отбелязан, се свързва с работната методика за определяне на възможностите за риболов през 2011 г., като е необходимо да се предложи механизъм за популяризиране и обсъждане на научната експертиза на предварителен етап, преди взимане на конкретните решения от страна на ЕК.
По отношение на реформите в Общата селскостопанска политика, зам.-министър Димитров изказа позицията на страната за отпадане на подхода N + 2, и прилагане на N + 3, защото в противен случай не само нашата страна, но и други държави-членки ще изгубят финансови средства, както тази, така и следващата година. Повод за забавяне усвояването на средствата от Европейски фонд рибарство са икономическата криза и трудния достъп до кредитен ресурс на бенефициентите. По време на заседанието бяха обсъдени възможностите за риболов през 2011 г., като страните представиха своите позиции за едно дългосрочно планиране на развитието на сектора. Поставен бе акцент върху гарантиране на устойчива експлоатация на рибните ресурси във връзка с определяне на Общия допустим улов (ОДУ). Страните изказаха становище, че е необходима прозрачност на данните при определяне на ОДУ на база на научни данни, както и необходимостта от своевременно обсъждане на проблема, с оглед запазване на интересите на рибарите и дългосрочното управление на рибните запаси.
Друг проблем, който бе обсъден е свързан с необходимостта да се намали количеството на изхвърления улов в Балтийско море. Необходимо е адаптиране на риболовното усилие за няколко дългосрочни плана – запасите от треска в Северно и Балтийско море, писия и морски език в Северно море, морски език в западната част на Ламанш, Южен хек и Норвежки омар. Много държави-членки (в т.ч. и България) подкрепиха идеята, че производството на аквакултури следва да бъде засилено и интегрирано в Общата рибарска политика.
