От края на 2017 г. една от най-регулираните индустрии на Стария континент се либерализира
Захарният сектор в Европа, а оттук и в малка България, е пред радикална промяна. През следващите три години се очакват драматични събития - рафинерии с дълга история ще се преструктурират, други вероятно ще бъдат купени от световни преработватели на тръстикова захар, а трети ще затворят врати. Причината е, че от края на 2017 г. една от най-регулираните индустрии на Стария континент, равняваща се по рестрикции с тази на стоманата, се либерализира. Падат квотите за производство, което означава, че всеки един от захарните заводи в Евросъюза може да натисне газта и да работи с пълна пара, пише "Преса".
Не стоят така обаче нещата за рафинериите на тръстикова захар, към които отношението е като към доведени деца. За тях се запазват досегашните рестриктивни условия - малки квоти за внос на суровина с ниско мито от 98 евро на тон и високо мито (319 евро на тон), ако решат да произвеждат повече.
Може да се внася безмитно и от някои слаборазвити държави в Африка, Азия и Латинска Америка, но суровината оттам не е конкурентна нито по цена, нито по качество. Очевидно промяната ще облагодетелства Германия, Франция и Англия, където цвеклопроизводството е ключово за икономиката, а съдбата на 30 рафинерии, намиращи се в държави от периферията, е поставена на карта. Мъгляво е бъдещето и на нашите 6 завода. Те или трябва да се върнат към производството на захар от захарно цвекло, или да станат част от империята на някой световен гигант, който да им гарантира евтини суровини. Иначе ще продължат да тлеят и на финала ще загинат.
В България през последните десетина години бизнесът с тази стратегическа стока е истинска мъка заради свитото потребление, дъмпинговия внос, криминалните схеми за източване на ДДС и ограничените квоти за производство. До влизането ни в ЕС през 2007 г. България внася по 250 хил. тона сурова захар годишно с 5% мито. Толкова е квотата договорена за страната ни със Световната търговска организация през 1996 г. Тя се разпределя между 6-те български завода - в Пловдив, Горна Оряховица, Бургас, Девня, Долна Митрополия и Русе. И макар че пазарът се тресе от скандали при подялбата на евтината суровина, предприятията работят за разлика от днес - когато производството драматично почва да се свива. Причината е, че българската квота от 250 хил. тона се влива в европейската и се преразпределя между всички рафинерии в Евросъюза. Оттам нататък тя непрекъснато намалява, тъй като всяка година нови заводи получават лицензи и суровината се преразпределя. За 2014 г. се падат едва по 8765 тона на предприятие. Това обрича бизнеса на вегетация.
През следващите три години всеки от заводите ще търси пътища за оцеляване. По информация на „Преса“ американски захарен гигант е вече в преговори с две от рафинериите - в Бургас и Девня, за покупката им. ASR Gropup има 150-годишна история и е най-големият преработвател на тръстикова захар в света. Компанията има 9 рафинерии с общ капацитет на производство над 6 милиона тона. При успешна сделка у нас инвеститорът ще притежава 5 предприятия в Европа с годишен капацитет от над 2,5 милиона тона.
Засега в „Захарни заводи“- Горна Оряховица не говорят за плановете си. Но и там ще търсят решение. Песимистичната прогноза е, че след три години ще станем свидетели на края на още една индустрия в България.
