На 28 декември трябва да подпишем новото споразумение по САПАРД
3 961 178 тона е производството на пшеница и 1 180 836 тона - на ечемик за 2004 г., с което се отбелязват най-високите добиви от тези зърнени култури в страната ни от 1999 г. насам. Това обяви на заключителна пресконференция за годината в Министерството на земеделието и горите министър Мехмед Дикме. Той посочи, че с тазгодишното производство на 1 100 000 тона слънчоглед България бележи абсолютен рекорд в историята си. 1 890 000 тона е произведеното количество царевица за тази година, допълни още министърът. Общо засетите площи за 2004 година с пшеница са 10 680 000 дка, което е с 1 200 000 дка повече от 2003 г., а площите, засети с ечемик, са 2 313 000 дка.
Страната бележи напредък при износа на зърнени култури, като до момента за 2004 г. е реализиран експорт на 688 273 тона пшеница, 310 581 тона ечемик и 214 878 тона царевица. 180 413 тона слънчоглед е изнесла страната ни за 2004 г., посочи министър Дикме, като допълни, че с изнесените 30 000 тона нерафинирано българско олио, равняващо се на близо 60 000 тона слънчоглед, е отбелязван значителен ръст в експорта на маслодайната култура.
1 млрд. щатски долара ще надхвърли износът на аграрни стоки през 2004 г. От началото на годината до първото десетдневие на месец декември експортът на български селскостопански продукти възлиза на 981 890 627 щатски долара. 50% от реализирания експорт на продукти са за Европейския съюз, посочи министър Дикме. С 26.5% се е увеличил и стокообменът през тази година в сравнение с 2003 г. и вече възлиза на 1 746 302 972 щатски долара.
За последните 3 години страната бележи положителен ръст и напредък в развитието на млечния сектор, подчерта още министърът, като допълни, че към настоящия момент 384 807 е общият брой на млечни животни у нас. За сравнение той посочи, че през 2000 г. техният брой е бил 313 000. 1 574 000 тона е производството на мляко за 2004 г., като през 2001г. е било 1 391 000 тона. В този сектор през последните години се наблюдава запазване на цените, увеличаване на производството и износа, от 6 на 30 са се увеличили предприятията за износ на млечни продукти в страните от ЕС, посочи още министър Дикме.
83 000 тона свинско месо е произведено за промишлена употреба през 2004 г., с което страната отбелязва над 60-процентен ръст в сектора. Очакванията в тази сфера са производството на свинско месо да достигне 100 000 тона през 2005 г., допълни земеделският министър.
105 060 е броят на свинете майки в страната за 2004 година, подчерта министър Дикме. За сравнение той посочи, че през предходната година те са били 78 878 броя, за 2002 г. - 75 936, а през 2000 г. - 73 320 броя.
Лозовите насаждения бяха един от най-важните приоритети в политиката на селскостопанския сектор, посочи министър Дикме. В тази област си бяхме поставили за цел да създадем площи с нови лозови насаждения от 50 000 декара годишно и към днешна дата това може да се счита за постигнато, допълни той.
80% е ръстът, който България постигна за близо 3 години в създаването на трайни розови насаждения и днес съществуват 27 000 дка розови масиви, в сравнение с 2001г., когато те са били 15 000 дка, от които голяма част стари насаждения, подчерта министър Дикме. С производството на 1 000 килограма розово масло, страната ни отбеляза и друг своеобразен рекорд от години насам и вече заема 30% от общото производство на розово масло в света. По този повод министър Дикме поясни, че голяма част от розовите насаждения са новосъздадени, което допуска прогнозите, че през 2005 г. България ще заеме 50% от общото производство на розово масло в света. В подкрепа на розопроизводството в България бяха разкрити специални кредитни линии - субсидия от 150 лв./дка розови насаждения, а за Института по розата в Казанлък беше отпусната пряка субсидия, целяща създаването на 1 000 000 броя посадъчен материал годишно, посочи още министър Дикме. Смятам, че розопроизводството е изключително надежден и уникален сектор на страната ни и аз стоя зад тезата, че не трябва да изнасяме розов посадъчен материал за други страни, заяви министър Дикме. Той поясни, че с подобен износ висококачествен розов материал, плод на усилията на поколения български учени, става достъпен за редица чужди розопроизводители, с което страната ни сама си създава конкурентна среда в Европа.
От 10 000 000 на 61 000 000 са се увеличили субсидиите в земеделието на България само за четири години, като спектърът на подпомаганите сфери също се е разширил значително, подчерта министърът. За сравнение той посочи, че тази година 27 031 са подпомогнатите от държавата земеделски производители при 5 425 подпомогнати стопани за 2001 г. Общо 7 458 стопани от млечното говедовъдство са били подпомогнати през 2004 г., а през 2000 г. техният брой е бил само 2 088 стопани.
Осезателно е увеличен и броят на регистрираните земеделски производители в България, които към настоящия момент са 60 874, като през 2000 г. са били едва 16 000, подчерта министър Дикме.
Положителен ефект в селското стопанство на България бе помощта при закупуването на земеделска техника по националните и инвестиционни програми на ДФ "Земеделие" и програма САПАРД за последните четири години. С кредитите от държавния бюджет чрез фонда са закупени 441 трактори и комбайни а по линия на програма САПАРД са договорирани 4 049 трактори и комбайни, или общо 4 490 броя селскостопанска техника за 4 години. 1 909 са общо сключените договори за одобрени по програма САПАРД проекти до този момент, посочи министър Дикме. 930 от общия брой проекти са договорени през 2004 г., а останалите 979 проекта са договорени за периода 2001-2003 г.
Очаква се на 28 декември да бъде подписана актуализация на годишното финансово споразумение 2003 с Европейската комисия по програма САПАРД, което ще даде възможност за по-бързо задвижване на процедурите по възстановяване приемането на документи по втора и трета мярка.
200% ръст бележи България в производството на тютюн от 2001 г. насам, като през 2004 г. са произведени 59 000 тона тютюн при производство от 32 000 тона за 2001 г. Днес страната ни изнася 30 000 тона тютюн годишно и тенденцията е да се превърне в регионален център за производство на ориенталски тютюни в света, посочи министър Дикме.
Сериозно увеличихме защитата на пилешкото месо, като уеднаквихме тарифите за внос. Така пресякохме нерегламентирания внос на обявяваните за пилешки дреболии пилешки меса, което имаше сериозен защитен ефект за българските производители, допълни земеделският министър.
Той подчерта, че е осигурена надеждна силна защита и на оранжерийното производство, като в Пловдивския и Пазарджишкия район на страната отново заработиха оранжерии, които от над 14-15 години бяха затворени. Така с водената политика в сектора опровергахме твърденията, че България няма потенциал за развитие на оранжерийното производство. 70% от износа ни на оранжерийна продукция е насочен към страните от ЕС./posredniknews.com
