Може да не получим подпомагане от структорните фондове на ЕС
Eвропейската комисия е започнала проверка на дейността на програма САПАРД, която трябва да установи дали средствата по нея се разпределят правилно и дали има заобикаляне на правилата при одобряването на проектите, които да получат финансиране. САПАРД е европейска програма, която има за цел да подпомага фермерите, преработватeлите и селския туризъм.
Проверката на Брюксел започва, след като в Европейската комисия (ЕК) е депозирана поредната жалба за нарушения на агенцията. Оплакването е от Царска изба "Розова долина" в гр. Баня. Документът е внесен преди три месеца, но едва преди дни генералният директор на дирекция "Селско стопанство" в Европейската комисия Мануел Хосе Силва Родригес е назначил проверка по случая.
В момента Комитетът по наблюдение на програма САПАРД е в България и извършва редовна проверка. В рамките на проверката обаче комисията ще проучи и случаите, по които има постъпили жалби, и ще изиска всички документи по тях. Освен "Царска изба" недоволство от функционирането на САПАРД и действията на администрацията са изразили и от Винпром "Славянци", млекопреработвателни, месопреработвателни предприятия, както и Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ).
Конкретният повод за недоволството на "Царска изба" е блокирането на един неин проект на стойност 2,9 млн. евро. Парите е трябвало да бъдат инвестирани в подобряване на производството и маркетинга на вината, произвеждани в Баня. В края на декември 2003 г. проектът е внесен за оценка в агенцията. След огромно забавяне от 88 дни в средата на май 2004 г. дружеството получава отговор от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и агенция САПАРД Асен Друмев. В писмото Друмев обяснява, че проектът отговаря на всички изисквания, одобрен е, но поради изчерпване на средствата по това перо в бюджета на програмата "Царска изба" няма да получи финансиране. В писмото пише още, че дружеството може да кандидатства повторно за средства по европейската програма. Такава практика обаче се прилага само за отхвърлените проекти и не е предвидена в Наредба № 16, която регламентира условията и дейността на агенция САПАРД.
Проверка показа, че в положението на "Царска изба" са още 17 проекта.
Никой в САПАРД не се наема да отговори на въпроса защо тези проекти не се финансират със средствата, набрани от нереализирани проекти, което е и най-логично. Няма и отговор на въпроса дали финансиране не са получили други проекти, които са депозирани по-късно в агенцията.
След отказа за финансиране Царската изба завежда жалба в Брюксел и настоява Еврокомисията да се намеси и да обясни как се получава разминаването между броя на одобрените проекти и предвиденото за тях финансиране.
"Царска изба" протестира пред ЕК за забавянето в оценката на проекта, която според правилата на САПАРД трябва да бъде извършена до 49 дни след внасянето му.
Адвокатите на дружеството се натъкват и на странни промени в законовата уредба, които елиминират контрола над дейността на агенция САПАРД. С наложени през 2003 г. лично от министъра на земеделието Мехед Дикме промени в Наредба №16 е заличено правото на кандидатстващите за финансиране по САПАРД да обжалват решенията на агенцията пред съда.
Липсата на съдебен контрол и правосъдие на практика "развръзва" ръцете на държавните чиновнци еднолично да определят кои проекти да получат финансиране и кои не.
Според адвокатите на "Царска изба" липсата на съдебен контрол влиза в противоречие с регламент 1268 на Европейската комисия и финансовото споразумение между България и Европейския съюз от 1999 г. В двата документа, които регламентират структурата на агенция САПАРД, е посочено, че върху работата й се упражнява независим институционален контрол.
САПАРД е не само финансова европейска програма, но и институция, която има статута на акредитирана агенция, която да следи начините на прилагане на правилата и постигнатите споразумения с ЕС. Така дейността по САПАРД изцяло се дублира с тази на Държавен фонд "Земеделие", който действа като акредитирана агенция. Освен това едни и същи служители от ДФ "Земеделие" обслужват и двете институции и са подчинени на един и същ началник.
Съгласно чл.22, ал.1 от Наредба № 16, Комисията за избор на проекти по САПАРД се назначава от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Асен Друмев. В следващата алинея на същия член Друмев получава правото и да одобрява или отхвърля предложенията на комисията за избор. Така на практика той почти еднолично одобрява проектите. Според запознати с практиката нарушенията на правилата и злоупотребите е възможно да бъдат извършени само в първоначалния етап, когато фирмите се допускат до финансиране, а не когато се извършва самото финансиране.
Освен в определянето на проектите директорът на "Земеделие" има решаващ глас и в комисията по контрол на изпълнението на проектите и евентуалната корупция по тях. Според експерти, наблюдаващи работата на САПАРД, усвояемостта на средствата по програмата не отговаря на реално изпълнените проекти. Заснетите чрез сателит снимки например показват, че 20 на сто от проектите за нови лозови насаждения изобщо не са изпълнени, въпреки че вече са усвоили средсвата по програмата.
Ако проверката на Европейската комисия докаже, че има нарушения, злоупотреби и корупция по програма САПАРД, България може да не получи очакваното подпомагане от структурните фондове на Европейския съюз след приемането си през 2007 г. В Гърция и Полша вече има конфискувани обекти по САПАРД, защото е било установено, че са били придобити незаконно чрез пренасочени средства по аграрната програма.
Към момента страната ни не е усвоила 30 млн. лв. по САПАРД, отпуснати по 91 проекта. Средствата подлежат на връщане в бюджета на агенцията, а към март 2005 се очаква да се освободят още близо 30 хил. лв от неизпълнени проекти. Очаква се и спешно решение за финансиране на одобрените проекти, за които досега са липсвали средства.
България трябва да усвоява по-рационално средствата по САПАРД и да преформулира приоритетите си за подпомагане на земеделските производители и преработватели, са препоръките от последното заседание на Мониторинговия комитет за наблюдение на програмата у нас, което бе проведено през юни.
Преди броени дни стана ясно, че парите по САПАРД се увеличават с 386 хил. евро. Така страната ни ще получи общо 56 519 598. На 2 декември правителството одобри проект на споразумение между Комисията на Европейските общности и България, според което България трябва да осигури съфинансиране на програмата, в размер от около 25% от средствата.
По програма САПАРД са договорени общо 1825 проекта, като договорените инвестиции по тях са за над 1,4 млрд. лв. До подписването на следващото финансово споразумение може да бъде договорен остатъкът от първоначалния бюджет от първа мярка, в размер на около 35 млн. лева. Към тази сума до 15 октомври са депозирани 139 броя проекти на инвестиционна стойност 115 млн. лева. Към момента по сключени договори са изпълнени 810 проекта и е изплатена субсидия от 216 млн. 800 хил. лева. От тези проекти 416 са напълно завършени и плащането на субсидията е станало през календарната 2004 година./novinar.net
