Форумът се провежда под патронажа на МЗГ и Националния център за аграрни науки, по случай 55-годишния юбилей от създаването на Института по животновъдни науки-Костинброд
Дългогодишната научна дейност и високите постижения в генетиката, селекцията, храненето, физиологията, свързани с развитието на говедовъдството, овцевъдството, коневъдството, свиневъдството, птицевъдството и пчеларството е емблематичен знак за успешното развитие на животновъдната наука в България през последните няколко десетилетия. Това заяви днес зам.-министърът на земеделието и горите д-р Светла Бъчварова при откриване на Международна научна конференция "Животновъдната наука в Балканските страни: предизвикателства и перспективи в процеса на интеграция с Европейския съюз". В днешно време специалистите в животновъдството приемат като ежедневна дейност прилагането на методите на популационната генетика, оценките на развъдните стойности, съвременните подходи при храненето и отглеждането, допълни д-р Бъчварова.
Форумът се провежда под патронажа на МЗГ и Националния център за аграрни науки, по случай 55-годишния юбилей от създаването на Института по животновъдни науки-Костинброд. По време на пленарните заседания ще бъдат обсъждани тематични доклади от областта на биохимията и физиологията, генетиката, селекцията и репродукцията на селскостопанските животни. В конференцията участват представители на научните среди на животновъдната наука у нас, както и учени от Русия, Франция, Латвия, Украйна и други страни.
Институтът по животновъдни науки-Костинброд е най-големият в страната и от създаването му през 1950 година до наши дни има приоритетно значение при решаване на научните проблеми в областта на животновъдството.
В отдел "Говедовъдство" се работи в две направления-млечно и месодайно. Изследователската работа е насочена към усъвършенстване на млечните и месодайни породи говеда и повишаване на генетичния потенциал и ефективността на селекцията в говедовъдството. Разработена е и оптимизирана селекционната програма на Черношарената популация. Изградена е генеалогична структура, която да посрещне нуждите на съвременните технологии на висококачествено мляко, телешко месо и женски разплоден материал. Колективът работи също по създаването на високопродуктивни хибридни месодайни форми, удовлетворяващи качествените изисквания на европейската класификационна система. Разработена е методология за съхранение на генетичните ресурси в говедовъдството и запазване на биоразнообразието в животновъдството при спазване изискванията на ФАО за развъждането на малки по обем популации.
Научните сътрудници от отдела по "Овцевъдство" са съавтори в създаването на тънкорунни, полутънкорунни и млечни породи овце. Разработени са критерии за оценка на продуктите от специализираните породи овце за мляко, направен е генетичен анализ на компонентите на продуктивността, оценка и съхранение на наличния генофонд в овцевъдството, разработват се системи за производство на овцевъдна продукция получена в условията на биологично и конвенционално стопанство. Проучват се генетичните структури при високомлечни популации овце и аклиматизацията на породата Ил дьо Франс. Разработена е селекционна програма за развъждане на специализирани месодайни породи овце.
В отдел "Птицевъдство" са създадени три нови линии кокошки – носачки от яйценосно и бройлерно направление. Съществени са научните приноси в областта на храненето на различните видове и категории селскостопански животни и птици. Разработени са схеми за хранене и угояване на рано отбити телета и агнета.
Институтът по животновъдни науки-Костинброд участва в различни форми на международно сътрудничество с научноизследователски институти и центрове на Русия, Франция, САЩ, Италия, Германия, Полша, Чехия, Унгария, Египет, Гърция, Македония и др. Разработени и представени са 12 проекта за конкурси пред Европейската комисия.
