Оправдания с изискванията на ЕС не могат да минат, защото ограниченията в бюджета за 2005 год. за селското стопанство си идват от самите нас.
Съставителите на държавния бюджет за 2005 год. едва ли са отчели, че земеделието ни се намира в критична ситуация. Ако е обратното е жалко и цинично. Дали това не е оценено като факт, или някой иска да ни превърне в пазар за земеделската продукция на Запада - можем само да гадаем. Но нека да се обърнем към фактите. От 2007 година, ако "скачването" с Евросъюза се осъществи планово, българските фермери ще получават 25 на сто от субсидиите на европейските. Европейците ни препоръчват до 55 на сто субсидията да я допълва българската държава. Ако ли не - не е ли това достатъчно, за да се простим с идеята за конкурентно и модерно земеделие. Има и един факт, който вероятно се премълчава умишлено. В новия бюджет са заложени 37 млн. лева по-малко за земеделие в сравнение с този за 2004 год. През 2007 год. субсидиите за земеделските производители трябва да бъдат осигурени от държавата и чак след като европейците видят, че системата работи, могат да кандисат да ни върнат тези пари. Не е ли това поводът в главите на управляващите 2007 год. за земеделието ни е отдалечена не на две, а на две светлинни години от реалността.
Съставителите на бюджета или не искат, или не могат да разберат, че вече е започнала война за себестойността. Нали затова се закучи тази година и цената на пшеницата. Та именно себестойността е летвата, която прави някои производители шампиони, а онези с големите разходи отиват към фалит. Добрата фея за родните земеделски производители - мярка 1.1 по САПАРД вече не работи. А без нейна помощ купуването на един нов комбайн си е живо самоубийство. Цените на горивата растат, доларът пада, а с него се срива и цената на зърното и маслодайния слънчоглед също отива надолу. Пари за основни неща няма, а отгоре на това собствениците искат по-високи ренти. Така на практика земеделското производство се крепи на магия.
Ами ако дойдат няколко сушави години, което са изпитали стопаните на гърба си? Не след две, ами само след една неплодородна година - и отиваме по дяволите. Защото при тази ситуация за каква себестойност може да се говори, за да се вземе и дребна печалба? Каква конкуренция са родните фермери, изправени пред силно субсидираната западноевропейска продукция?Оправдания с изискванията на ЕС не могат да минат, защото ограниченията в бюджета за 2005 год. за селското стопанство си идват от самите нас.
При внасянето на закона за бюджета за 2005 год. управляващите ни уверяваха, че той е направен майсторски. Само че други коментират, че такъв майсторлък става трепач и гробокопач на българското земеделие./mont-press.com
