Европейската комисия ще предприеме стъпки към оторизацията на нови генно модифицирани продукти, които нито са одобрени, нито отхвърлени от страните членки, като например ГМО семената GT73 и царевицата MON 863. По силата на действащата законодателна рамка ЕК може да стори това, ако няма мнозинство от страни, гласували против. Страните от съюза избягват конкретните позиции, като по този начин оставят на Брюксел задачата да взима непопулярните решения. Според представен от ЕК във вторник доклад пазарът на ГМО храни в съюза все още е ограничен за разлика от този на ГМО фуражите. Седемдесет процента от европейците са против ГМО, а същевременно с това нарастват рестриктивните мерки на национално и регионално ниво относно отглеждането на подобни продукти. В Европа е създадена мрежа от 20 "свободни от ГМО" региона, главно в Испания, Франция, Германия, Гърция и Великобритания. Новата регулаторна рамка за пласмента на ГМО на пазарите в съюза е вече в сила, но страните членки я прилагат с неохота.
ЕК потвърди и доверието си в действащата законодателна рамка за ГМО. Тя се прилага от началото на 90-те години и е една от най-стриктните в света, като едновременно изисква високо ниво на научни оценки и проверки и защитава правото на потребителя да избира сам. Целите й са да предпазва човешкото здраве и околната среда и да осигурява свободното движение на продуктите в съюза. Директива 2001/18/ЕС за плавното въвеждане на ГМО се отнася до два типа дейности. Първата е експерименталната употреба с цел изследвания, демонстрации или разработка на нови сортове. Ако резултатите от експеримента са положителни, компанията може да реши да пусне продукта на пазара - за култивиране, внос или преработване в други продукти. Поради свободното движение на стоки в процедурата по оторизация са включени всички страни от ЕС.
Първо компанията подава молба за писмено одобрение пред съответната национална агенция, като тя съдържа пълна оценка на рисковете за околната среда. След това агенцията изказва мнение и ако то е отрицателно, компанията може да кандидатства със същия продукт пред агенция в друга страна от ЕС. В случай на благоприятно решение след оценката си съответната страна информира останалите членки на ЕС и ЕК, които разглеждат случая и прилежащата документация. При експериментално пускане на ГМО компанията задължително кандидатства пред страната, на чиято територия ще се извърши то. Оценката на риска при подаване на молба за одобрение важи за всички видове употреба на продукта, а той бива определен като "съставен от ГМО" или "съдържащ ГМО".
Условията за етикетиране и проследяване на ГМО се определят от регулации 1892/2003 и 1830/2003. Задължително в етикета трябва да бъде посочено, че става въпрос за ГМО. Това не се прилага за мляко, месо или яйца, получени от животни, хранени с ГМО фуражи. Ясните правила за етикетирането позволяват на фермерите и на другите потребители да преценят сами дали да закупят определен продукт. Производителите на ГМО семена обаче трябва да дават подробна информация за продукта си на купувачите. Това позволява точното идентифициране и проследяване. Същите условия важат и за фермерите.Те трябва да уведомяват купувачите на своята стока, ако са използвали ГМО семена.
Директивата от 2001 г. съдържа национална предпазна клауза aко страна членка има основателна причина да смята, че вече одобрен продукт представлява опасност за здравето или природата, може да наложи временно ограничение или да забрани употребата и/или продажбата му на територията си. Клаузата бе включена и в предишната директива - 90/220/ЕС. Досега на нея са се позовали Австрия (три пъти), Франция (два пъти) и Германия, Люксембург, Гърция и Великобритания (по веднъж). След като прегледаха научните доказателства, приложени от тези страни, съответните комитети на ЕС заявиха, че няма нови основания първоначалната оторизация да бъде отменена. През януари 2005 г. Унгария се позова на тази клауза, за да забрани култивирането на царевица от типа MON 810 на територията си, като случаят в момента се разглежда от ЕК./dnevnik.bg
