За земята трябва да се мисли и работи с любов към нея и към България
Около трескавото приготовление за влизане в ЕС се налагат и някои промени в конституцията. Една от тях е необходимостта да отпадне забраната за продажба на земя на чужди граждани.
Плеяда от икономисти и юристи заливат средствата за информация с възторжени дитирамби за това колко хубаво ще ни стане, като започнем да продаваме земята си. В деветдесет и девет на сто от случаите това са хора, които нито професионално, нито емоционално са свързани по някакъв начин със земята и собствениците є. Практиката показа, че след 1989 г. всяка намеса на юристи в поземлените отношения е донасяла тежки последици за собствениците на земя.
Манипулирането на обществото се върши по няколко направления. Първо, умишлено се смесва покупката на къща с парцел и на земеделска земя. Това са напълно различни казуси по отношение на икономиката на държавата и на отделния човек. Второ, се задава риторичният въпрос: "Да си държим земята и да сме бедни или да я продадем?" Това налага мнението, че всеки, който си продаде земята на чужденец, ще забогатее. Това така ли е? Според МЗГ средното притежание на земя у нас е 3,5 дка. Ако приемем, че цената на земята ще достигне 1000 евро за дка (едва ли!), това значи, че този собственик ще получи около 7000 лв. Е ли това забогатяване и за колко време ще му стигнат да живее?
Използва се и нечистичкият довод: "Никой няма да изнесе земята извън България!" Да, никой няма да я нарами и да я носи на Арабския полуостров, но приходите от нея, без данъци, ще си ги изнесе, а те са жизненоважни за селяните, пък и за гражданите.
Да предположим, че богат човек от чужбина дойде и на приемлива цена (1000 евро/дка) изкупи землището на едно село 10-15000 дка. Това означава, че той ще има пари да купи и модерни машини. Тогава този чифликчия ще се нуждае от не повече от 5-8 души. При продължаващата деиндустриализация на държавата как ще се препитават останалите селяни? Всички ли трябва да станат ратаи в Испания или Гърция и това ли е най-успешният модел за развитие на българското село? Освен това при разпродажба на случайни хора може да се постави под заплаха хранителният баланс на нацията. Вносът на храни трябва да се заплаща, а парите се произвеждат.
Следващата неистина е твърдението, че навсякъде е разрешена покупката на земя от чужденци. Това е абсолютно невярно. Истината е, че не е забранена, но в Холандия, Белгия и други страни с малък почвен ресурс като нас има строги правила за покупката на земя и то независимо от националността. Покупката може да стане от човек, който отговаря на следните условия: 1. Има земеделско образование. 2. Живее във фермата и лично участва в обработката є. 3. одобрен е от районния клон на Съюза на фермерите. 4. Той може да притежава две ферми една до друга, но не му е разрешено да ги слее в една, защото, ако се разреши сливането, трябва да се разреши и разделянето. Хората, за разлика от нас, са разбрали, че дробенето на земята е пагубно за собствениците. Нито една известна организация не е протестирала срещу тези наредби досега.
Всичко това налага: 1. В конституцията трябва да отпадне забраната, без да се споменава за разрешение. Това значи само, че няма забрана. 2. НС да приеме Кодекс от земеделски закони, някои от които стриктно, по европейски, да регулират търговията със земя независимо от националността на участниците в сделката. Само така би могло да се постигне законово равенство, след като "реалните граници" лишиха българския селянин от икономическо.
Трескавото вдигане на бариерата за продажба земята на чужденци, без да има приети закони за регулиране на този процес, много прилича на измиване на гузната съвест на тези политици, които приемайки безрезервно наставленията на Световната банка, разрушиха производствените възможности на българското земеделие и доведоха нашия селянин до оскотяваща бедност.
За земята трябва да се мисли и работи с любов към нея и към България, а не с наивност и угодничество!/www.monitor.bg
