1. Начало
  2. Новини
  3. Институции
  4. Кой твърди, че от земеделие не се печели?

Кой твърди, че от земеделие не се печели?

 

Никой не знае колко "добре облечени бизнесмени" от столицата плъзнаха по страната и се заеха да правят земеделие. Читателят си спомня за "войните" на мутрите преди две години в село Ковачица и във Вълчедръм. Тогава ген. Бойко Борисов изпрати там жандармерия с бетеери. Иначе кой знае какви ексцесии щяха да се получат.
 
Арендаторството дава прекрасна възможност да се препират пари от незаконен бизнес. И вместо да се крият по дюшеци и банки, парите се декларират като доход от земеделие. Бирниците в столицата не могат да проверят дали земята е засадена или не и приемат на доверие декларираната реколта и печалбата от нея. Най-често измамите ставали в Търновско, Монтанско, Видин, Русе и Хасково. Причината е, че там може да се намери евтина земя, районите са далече от столицата, а контролът по места е занижен и далаверата минава лесно.
 
Ревизори твърдят, че другата причина е бързото реализиране на печалба от земеделието. Например малка зърнена сделка за 300 тона пшеница е бързооборотна операция.
 
При пазарна цена около 200 лева за тон жито стойността му е 60 000 лева. Тези пари се завъртат само за седмица, а печалбата може са стигне и 20 хил. лева, или 33 процента. Каква е схемата? Зърното се изкупува от производител, товари се на тежки камиони и се превозва до някое пристанище, където се продава на фирми, които имат квоти за износ. Често такива фирми са собственост на "добре облечени бизнесмени". Те не си цапат ръцете с мотика, а имат пунктове за изкупуване на зърно директно на пристанищата.
 
Според данъчни само от посредническа дейност някои фирми реализират чисто печалба между 1-2 милиона лева годишно. Ако изкупната цена се оформи с "убеждаване" на земеделеца с бухалки и пищови, печалбата може да скочи и двойно. Така се получава и с дадени на заем за производство пари. Преди две години основната роля на възпитаните бизнесмени е била да посредничат между големите арендатори и износителите на земеделска продукция. За да увеличат печалбите, те изкупували реколтата без фактури и без да плащат ДДС.
 
За арендаторите това било изгодно, тъй като винаги имат укрито зърно, което могат да продадат, без да плащат задължителния ДДС. Но за да го продадат на легален износител посредниците трябва да имат документ за изкупено количество. За тази цел се регистрирали кухи фирми, които издавали фалшиви фактури за продадено зърно. Но данъчните усетили схемата и кредитите към съмнителните износители спрели. И защото това носи милиони загубени левове, износителите натиснали "добре облечените" да легализират партньорите си. За да имат присъствие в схемата партньорите задействали друг план - станали арендатори. Предимството вече е, че могат легално да продават селскостопанските стоки на износителите. От друга страна, нищо не пречи да събират със сила плодовете на труда, след което да продават продукцията като своя. За да не се регистрират по ДДС, арендованата земя се разхвърля между няколко малки фирми с оборот до 50 000 лева. Тогава печалбата не се облага с данък, няма и ДДС. Така от 6 фирми с оборот до 50 000 лева могат да се спечелят 300 000 лева на годината, без да се плаща нищо на държавата.
 
А кой продължава да твърди, че от земеделие не се печелело лесно. Дори и да не пипаш мотика./mont-press.com
 
 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.