Мярката ще се прилага в 231 общини от селските райони на България
По Мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" могат да кандидатстват само земеделските производители от селските общини. Те ще получават подкрепа за извършване на инвестиции за всякакви неземеделски дейности, включително за производство на възобновяема енергия (слънчева енергия, енергия от вятъра/водата и др.), с изключение на производство на биогорива.
Процесът на преструктуриране на българския земеделски сектор, който се характеризира с голям брой нископродуктивни малки стопанства, може да бъде стимулиран към разнообразяване на дейностите в земеделието чрез насърчаване на алтернативно предприемачество. Към момента, относително малък дял стопани развиват печеливши дейности извън земеделието поради липсата на начален капитал, на управленски знания и умения за развиване на друг алтернативен бизнес.
Цели на мярката
Подпомагането на инвестиции на земеделски производители за развиване на неземеделски дейности ще улесни навлизането им или разширяването на дейностите в сектори с потенциал за пазарен растеж. Това ще доведе до допълнителен доход за земеделските стопани и ще пренасочи работна ръка от земеделието към работни места с по-висока производителност, като по този начин ще се смекчи проблемът с недостатъчната заетост.
Подпомагане развитието на неземеделски дейности от земеделски производители също така ще създаде възможности за заетост на местното население и може да допринесе за намаляване на миграцията от селските райони. За населението в селските райони ще се открие възможност да се възползва от допълнителни и по-висококачествени услуги.
Мярката "Разнообразяване към неземеделски дейности" има за цел да насърчи населението от селските райони към разработване и реализиране на проекти в най-различни сфери. Увеличените възможностите за заетост на хората от съответния регион ще доведат и до повишаване на техните доходи. Друга цел на мярката е да бъде насърчено развитието на интегриран туризъм в селските райони.
Финансирани дейности
Мярката ще се прилага в 231 общини от селските райони на България. Няма да се считат за допустими инвестиции за развитие на туризма в населени места и курортни селища с развит масов туризъм.
Проекти, с предмет на дейност туристическо настаняване, както и такива за ново строителство или подобрения на вече съществуващ обект, ще се подпомагат само ако местата за настаняване в тях не надхвърлят 20 помещения.
Идеи за проекти по мярката с цел развитие на интегриран туризъм могат да бъдат инвестиции за туристическите услуги, които предлагат на посетителите възможности за спорт и отдих или са насочени към хобита и други дейности за свободното време, като езда, колоездене, фототуризъм. Допустими са и инвестиции в сферата на специализирания туризъм за любители на природата, като наблюдение на птици, животни, пеперуди, растения и др. Други възможности, които се предоставят за кандидатстване, са свързани с туристически услуги, опазване и експониране на места с исторически, културен, природен или образователен интерес, каквито са стари изби, мелници, ферми, изложения на закрито и открито. Тук, както и по програма САПАРД, са допустими занаятчийски дейности, включително и предоставяне на услуги, свързани с участието на посетители в тях. Ще се приемат за разглеждане и проекти, свързани с развитието на социални услуги за населението в селските райони, грижите за деца и за възрастни хора. Изброените дейности не изчерпват възможностите по мярката, като трябва да се отбележи, че кандидатите трябва да отговарят на изискванията за микро, малко или средно предприятие по смисъла на Закона за малки и средни предприятия, т.е. могат да се разработват преработвателни процеси като производство на мебели, обработка на други суровини. По реда на тази мярка могат да кандидатстват производители на хляб, тестени и сладкарски изделия. В сферата на услугите например могат да бъдат създавани фризьорски салони, сервизи за автомобили, бюра за погребални услуги и др.
По мярката се предвижда финансиране на дейности, свързани с производство на слънчева, вятърна, водна, геотермална енергия и биоенергия, в случай на преработка на суровини от собственото земеделско стопанство, с изключение производството на биогорива. Капацитетът на инсталациите по тази мярка не трябва да надвишава 1 мегават.
Подпомагат се инвестиции и в различни сектори, с изключение на първична преработка на земеделски продукти, рибарство и аквакултури, въгледобив, стоманодобив, производство на синтетични влакна, хазарт, финансови услуги и посредничество в недвижими имоти, свързани с изграждане и/или обновяване на инфраструктура или закупуване на оборудване за голф, скално катерене и лов, осъществяване на сухопътни превози на товари с товарни автомобили за други лица срещу възнаграждение.
Финансова помощ
Минималният размер на общите допустими разходи по един проект е левовата равностойност на 5 хил. евро, а максималният размер е левовата равностойност на 400 хил. евро. Изключение правят инвестиции за производство на енергия от възобновяеми източници, за които максималният размер на общите допустими разходи по един проект е левовата равностойност на 1 млн. евро.
Максималният размер на безвъзмездната помощ за един ползвател на помощта не може да надхвърля левовата равностойност на 200 хил. евро за период от три последователни данъчни години – годината на плащане и две предходни години. За инвестиции в сектор "сухопътен транспорт" този таван е 100 хил. евро.
Бенефициенти
Кандидатите трябва да отговарят на определени изисквания за допустимост. На първо място те трябва да са еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, да са земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители и/или тютюнопроизводители по Закона за тютюна и тютюневите изделия. Трябва да имат седалище или клон със седалище на територията на община от селските райони. Необходимо е кандидатите да докажат приход от земеделска дейност – минимум 50% през предходната година на кандидатстването.
В процеса на избор проектите се класират и се дава приоритет на проекти за развитие на интегриран селски туризъм и за енергия от възобновяеми източници. На второ място се нареждат проекти за новосъздадени микропредприятия, регистрирани до една година преди датата на кандидатстването. На трето място приоритет представляват проекти, представени от жени и млади фермери. На четвърто – проекти, осъществявани на територията на 178 общини в селските райони, които не са включени в агломерационните ареали. Друг критерий е проектите да са представени от кандидати, които никога досега не са били подпомагани по Програмата за развитие на селските райони и/или по програма САПАРД.
Инвестиции за разнообразяване на дейността на земеделски производители към неземеделски дейности се подпомагат само по ПРСР във всички 231 общини в селските райони.
