Приеха, че ще продаваме земя на чужденци не само от ЕС, но и от други държави, с които имаме сключен съответния договор.
Проблемът на кого, кога и как ще продаваме българска земя, излезе на финалната права. Но до същинския финал, уви, има доста време. Което ще рече, че в близките месеци казусът трайно ще навлезе в политическия словооборот и ще бъде употребен по предназначение - за трупане на дивиденти в идните наши предизборни битки. Инак отсега е ясно, че същинска полза от говоренето няма да има - вчера въпросът бе предрешен с гласуването в конституционната парламентарна комисия.
За забравилите - малко предистория. Дебатът през последните месеци се водеше за конституционните промени, които трябва да се направят заради предстоящото членство на България в ЕС. Те (поне засега) нямат връзка с актуализираните спорове за мястото и отговорността на прокуратурата - проблемът с преструктурирането на съдебната власт, където понастоящем по силата на конституцията пребивават съдът, прокуратурата и следствието, очевидно ще се решава занапред. Ако изобщо скоро се реши - спънката е в изискването по въпроса да се произнесе велик парламент. А уговорката, че може и да не се стигне дотам, ако всички политически сили се съгласят да пратят обвинението в изпълнителната власт, е несериозна. Най-малкото защото отляво вече обявиха, че те не са съгласни. А от НДСВ мълчат.
Та обсъжданите за последно в конституционната комисия промени в основния закон са настрани от казуса "Филчев", но са в пряка връзка с няколко дати - на 17 декември на срещата на върха в Брюксел ЕС трябва да ни определи дата за подписване на предприсъединителния договор. Надеждите са датата да е поне през април догодина. Ако това стане, ще има достатъчно време договорът да бъде ратифициран от 25-те членки на ЕС до края на 2006 г., за да може на 1 януари 2007 г. да сме член на евросъюза.
За целта нужните за ЕС конституционни промени трябваше да са окончателно избистрени до 17 декември - това вече е направено. Следващата стъпка е да ги приемем до идната пролет преди подписването на договора - което вероятно ще стане.
Вярно е, че изброените евроаргументи не бива да натежават пред националните интереси. А земята, безспорно, е един от тях. Но какво всъщност бе решено вчера? Както се и очакваше, мнозинството в конституционната комисия (включително и представителите на БЗНС).
Приеха, че ще продаваме земя на чужденци не само от ЕС, но и от други държави, с които имаме сключен съответния договор. За отпадането на ветото само за ЕС продължават да настояват единствено от "Коалиция за България". Вярно е, че не се прие идеята поне международните договори, включващи търгуване на земя, да се приемат от парламента с 2/3 мнозинство. Вярно е също, че определеното по принцип 7-годишно вето върху продажбата на земя след присъединяването към ЕС - т.е. отпушването на пазара от 2014 г. има няколко изключения, при които продажбите ще са позволени от 1 януари 2007 г., ако, разбира се, тогава станем членове на евросъюза.
На първо четене тези подробности изглеждат притеснителни. Може и в действителност да се окажат такива, ако го караме през просото, както досега. Но иначе решенията имат своите обяснения - първо, гражданите и фирмите на другите държави (извън ЕС) трябва да се подчиняват на правилата, договорени с ЕС - това е изискване на евросъюза. второ, товна отменя нуждата от квалифицирани мнозинства за всеки договор - понеже този с ЕС ще се приема с 2/3 от депутатските гласове.
За някои това със сигурност е казуистика. Но такива са правилата на играта. Пък, като сме ги приели отдавна, няма полза да роптаем със задна дата./monitor.bg
