За втора мярка ще бъдат осигурени 105 млн. лв., а за трета - около 30 млн. лв. допълнително
Европейската комисия разреши да бъдат пренасочени допълнителни средства по предприсъединителната програма САПАРД към преработвателната промишленост и селския туризъм. Ресурсът за тези т.нар. втора и трета мярка вече е договорен и не се приемаха нови проекти. Парите ще бъдат взети от области, към които има по-слаб интерес за кандидатстване - горската промишленост, за водните ресурси и за обучение, обяви във вторник земеделският министър Мехмед Дикме. Той допълни, че решението е взето в Брюксел на 23 декември. За втора мярка ще бъдат осигурени 105 млн. лв. субсидии. По този начин могат да бъдат инвестирани над 210 млн. лв. от винопроизводители, преработватели на плодове и зеленчуци, на мляко и млечни продукти (вкл. млекосъбирателни пунктове), месопреработвателни предприятия и кланици, предприятия за риба и рибни продукти. САПАРД възстановява половината от средствата, но след като се направи инвестицията.
По трета мярка се пренасочват допълнително около 30 млн. лв. субсидии, каза Дикме. Тя е за развитие на селския туризъм, местно занаятчийство, дървообработка, бубарство, пчеларство, коневъдство, аквакултури, гъбарство, преработка на етерично-маслени култури, билки и гъби. В тези сектори могат да бъдат инвестирани близо 100 млн. лв. Мехмед Дикме посочи, че набирането на проекти по втора и трета мярка ще започне отново към края на февруари, когато се очаква да бъде подписано и новото годишно финансово споразумение за България по САПАРД за 2004 г. Договорите се сключват със задна дата. По новото споразумение страната трябва да получи 67 млн. евро, което е с 20% повече спрямо 2003 г.,каза земеделският министър.
Мирослава Георгиева, която ръководи дирекцията за развитие на селските райони в аграрното министерство, заяви, че имат и друго предложение до комисията в Брюксел - за прехвърляне на средства по САПАРД също от позиции със слаб интерес към първа мярка, но само за млечния сектор. Ресурсът по мярка 1 в момента е договорен и приемането на проекти по нея е спряно. Георгиева обясни, че причината да искат допълнително пари само за млечния бранш е, че той има да покрива най-тежките ветеринарно-санитарни и хигиенни изисквания на ЕС и се нуждае от сериозни инвестиции. Млекопроизводителите трябва да повишават качеството на продукцията, да подобрят състава и структурата на стадата, на земеделските стопанства, да повишат средната продуктивност на животните, да увеличат ветеринарните грижи.
От началото през 2001 г. до момента са одобрени общо 1825 проекта по САПАРД. Одобрените субсидии - 707.3 млн. лв., покриват над 62% от общия бюджет на програмата съгласно Националния план за развитие на земеделието и селските райони 2000 - 2006. От тях са изпълнени 810 проекта и по тях са изплатени 216.8 млн. лв., което представлява 21% от бюджета по програмата за седемгодишния период на нейното прилагане. /Дневник Online
