Висока активност от страна на бенефициентите по програмата
Фактът, че вече имаме приети заявления за инвестиции от над един милиард лева по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013, показва еднозначно, че тя стартира при много голям интерес и се превърна в атрактивен инструмент за финансово подпомагане на земеделските стопани и общините в селските райони в България. Това заяви зам.-министърът на земеделието и храните инж. Димитър Пейчев, председател на Комитета за наблюдение на ПРСР 2007 – 2013 по време на редовното заседание на комитета. Той подчерта, че приетите само за първите шест месеца от стартирането на програмата 3380 заявления за 1 090 125 099 лева, вече почти са достигнали броя на общо одобрените проекти по програма САПАРД (3509 за целия период на действие на програмата), което е наистина голям успех и потвърждава високото доверие в Програмата за развитие на селските райони. Тази оценка за доверието в Програмата бе изцяло подкрепена и от Ирини Пападимитриу, началник-отдел в Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони”.
Високата активност от страна на бенефициентите по програмата, според единодушното мнение на членовете на Комитета за наблюдение на програмата, се дължи на изключително активната и навременна информационна кампания, проведена от Министерство на земеделието и храните и Разплащателната агенция.
Пълен преглед на изпълнението на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година и напредъка по прилагането й бе направен по време на заседанието, като членовете на комитета бяха информирани от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” Емил Дърев за актуалното състояние на проектите, приети и обработвани в Разплащателната агенция. Бе посочено, че към 21 ноември са приети 1377 заявления по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” на инвестиционна стойност 799 026 505 лева, от които с подписани договори са 322 проекта и одобрени разходи от 209 631 327 лева. Одобрените на последната, трета комисия, 42 проекта на стойност 24 807 036 лева също предстои да бъдат подписани. По мярката вече има 103 проекта, по които са подадени и заявки за авансово или окончателно плащане, беше информиран още Комитетът за наблюдение. Отхвърлените проекти по тази мярка са два поради несъответствие с критериите за допустимост (кандидатите не са представили документи за собственост или ползване за 5 годишен период за земята, участваща при определянето на икономическите единици, с които се кандидатства за подпомагане).Пълен списък на одобрените заявление за подпомагане по мярката може да бъде намерен на адрес: http://www.dfz.bg/page.php?56
По мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” подадените заявления са 1665 на обща инвестиционна стойност 81 411 424 лева, като 456 са подписаните договори със стойност на субсидията в размер на 22 245 014 лева. По мярката има 5 проекта, по които са постъпили заявки за първото плащане. 113 са отхвърлените проекти, като основната причина за това при част от проектите е несъответствието между размера на заявените площи по тази мярка от стопаните и заявеното от тях по схемата за единно плащане на площ. По други проекти причина за отхвърлянето им като допустими е, че стопаните са започнали самостоятелната си земеделска дейност по-рано от посочения срок в наредбата, регламентираща кандидатстването по мярката (т.е. те са започнали дейност по-рано от 14 месеца преди датата на кандидатстването). Пълен списък на одобрените заявление за подпомагане по мярката може да бъде намерен на адрес: http://www.dfz.bg/page.php?55
123 са подадените проекти по мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” на стойност 1 804 253 лева, 23 са проектите по мярка 223 „Първоначално залесяване на неземеделски земи” на стойност 1 117 164 лева, 25 проекта на стойност 2 999 611 лева по мярка 226 „Възстановяване на горския потенциал и въвеждане на превантивни дейности”.
Изненадващо висока готовност за кандидатстване с пълна и добре окомплектована документация, според членовете на Мониторинговия комитет, има и по общинските мерки по програмата, като подадените проекти са 36 на инвестиционна стойност 133 252 666 лева по мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони” и 32 проекта по мярка 322 „Обновяване и развитие на населените места”, на обща инвестиционна стойност 54 263 787 лева.
92 са и проектите по мярка 111 „Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания”, което също бележи силен интерес по мярката, отчете комитета.
Зам.-изпълнителният директор на ДФЗ – Разплащателна агенция Емил Дърев подчерта, че административният капацитет на Разплащателната агенция е разчетен за обработване на толкова проекта годишно, колкото са постъпилите само в началните месеци след стартирането на програмата. Форсмажорното приемане едновременно на много голям брой проекти още веднага със стартирането на програмата, е създало, според него, известно затруднение и забавяне при обработването на проектите. Същевременно от Разплащателната агенция са категорични, че макар това да създава известни неудобства на бенефициентите, няма да бъдат пренебрегвани необходимите и изисквани по регламент проверки и контроли, които агенцията трябва да извършва, за сметка на бързината при обработката, за да не се превърнат на по-късен етап сумите, договорени и получени по проектите без достатъчно надеждни предварителни проверки, в изискуеми. Тази позиция бе подкрепена и от г-жа Хелън Уилямс, отговорник за България по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 в Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” към ЕК, според която се очаква програмата да влезе в ритъм „стъпка по стъпка”, без да се пренебрегват всички необходими гаранции за коректното й прилагане.
На заседанието на Комитета за наблюдение беше проведена задълбочена дискусия по поставени от социално-икономическите партньори проблеми, свързани с предварителното финансирането на проектите от страна на бенефициентите, одобрени по Програмата. В тази връзка, както и предвид на настоящата световна финансова криза бе взето решение от името на Комитета за наблюдение да се представи предложение до вицепремиера по управление на европейските фондове г-жа Меглена Плугчиева за обсъждане възможността от създаване на гаранционен фонд по ПРСР 2007-2013, като да бъде предложено в него да се поканят за участие БНБ, Българската банка за развитие, „Българската агенция за експортно застраховане” ЕАД и други финансови институции, които биха проявили интерес. Създаването на такъв фонд би дало възможност на земеделските производители, преработвателните предприятия, малките предприятия от селските райони и другите бенефициенти по Програмата да си осигурят финансиране чрез кредити за изпълнение на проектите си, считат членовете на Комитета за наблюдение. Това би дало възможност и за по-пълно усвояване на финансовия ресурс, предвиден по Програмата.
