Страната ни ще усвоява сумите за директни плащания в периода 2007-2009 г.
С близо 10 млн. евро се увеличават средствата за директните плащания, които България ще получи след 2007 г., съобщи зам. - министър Бойко Боев при представяне на Договора за присъединяване на страната ни към ЕС пред браншовите организации от земеделската и хранително-вкусова промишленост.
Съгласно финансовата рамка, средствата за директни плащания са увеличени от 431 млн. евро на над 440 млн. евро. Зам. - министър Боев припомни, че България ще получи за периода 2007-2009 г. 1,552 млрд. евро, които ще се разпределят в три направления – директни плащания, пазарна подкрепа и средства за развитие на селските райони. В общата сума от 1,552 млрд. евро са включени средствата за директни плащания само за 2008 и 2009 г., тъй като за 2007 г. те ще бъдат изплатени първоначално от националния бюджет, след което ще бъдат възстановени от бюджета на ЕС за 2008 г. Средствата за пазарна подкрепа се изплащат при интервенция; за експортни субсидии; като помощи за повишаване на консумацията на някои продукти (мляко); помощи за производство на пресни плодове и зеленчуци, предназначени за преработка и подкрепа на организации на производители.
Страната ни ще усвоява сумите за директни плащания в периода 2007-2009 г., като те отговарят на 25% от равнището на директните плащания на 15-те страни-членки през 2007 г. и 30% през 2008 г. Преките плащания в България за следващите години ще бъдат съответно 35% през 2009 г. и 40% през 2010 г. до тяхното 100 % -о изравняване с ЕС – 15 през 2016 г.
На десетте нови страни-членки, както и на България и Румъния се дава възможност, вместо да работи по старите схеми за единно плащане (СЕП), въведени чрез реформата на ОСП от юни 2003 г., да прилагат схемите за единно плащане на площ (СЕПП). Това е плащане на хектар, което се прилага през ограничен период от време преди преминаване към схемите за единно плащане за единица площ.
Схемата за единно плащане на площ може да се прилага за период от три години, с възможност за удължаване на два пъти с по една година. Минималната площ от стопанство, за която могат да бъдат заявени плащания, трябва да бъде над 0.3 ха, като България има възможност да увеличи минималната площ максимум до 1 ха. Зам.- министър Боев поясни, че размерът на минималната площ за подпомагане е обект на национално решение (в границите 0,3-1 ха), което предстои да бъде взето.
България е договорила преходен период до 31 декември 2009 г., през който млекопреработвателните предприятия могат да преработват суровина, която не отговаря за изискванията за качество на ЕС, каза пълномощният министър в Мисията на България към Европейските общности Чарлина Вичева. Тя поясни, че предприятията са разделени в два списъка – такива, които ще преработват суровина, която не отговаря на европейските критерии и предприятия, преработващи суровина, покриваща изискванията на Европейската общност. До средата на 2006 г. са възможни промени на предприятията в двата списъка, уточни Ч. Вичева. До края на преходния период млечните продуктите, които не съответстват на критериите на ЕС, ще бъдат предлагани само на българския пазар и ще носят идентификационна марка, различна от тази за продуктите на ЕС.
Разпределението на средства за развитие на селските райони по години е посочено в Съвместната декларация за развитието на селските райони в България и Румъния, приложена към Договора за присъединяване. Пет са мерките по нея, като първата е за подкрепа за полупазарни стопанства с цел преструктуриране, обясни зам.-министър Боев. Полупазарните стопанства са тези, които произвеждат предимно за своя собствена консумация, но и продават част от продукцията си. За да се възползва от помощта, стопанинът трябва да представи бизнес план, в който да докаже бъдещата икономическа жизнеспособност на стопанството.
Втората мярка е за организации на производители, като по нея ще се подпомагат тези от тях, които са признати между датата на присъединяване и 31.12.2009г. Помощта ще се предоставя веднъж годишно през първите 5 години, след датата на която е призната организацията на производителите.
Помощта по третата мярка тип "Лидер +" може да се предоставя за мерки, свързани с придобиване на умения, подготовка на селските общности да формулират и прилагат местни стратегии за развитие на селските райони.
Четвъртата мярка е предназначена за консултации и съвети в земеделието, изтъкна заместник-министърът. Сумите за периода 2007 – 2009г. по тази мярка не могат да надвишават 20 % от съответното годишно разпределение на средствата за развитие на селските райони за страната.
Петата мярка е за техническа помощ. Тя ще се отпуска за подготовка, наблюдение, оценка и контрол, необходими за изпълнение на програмните документи за развитие на селските региони, към които са Оперативни програми и Национални планове за развитие на земеделието и селските райони, допълни зам. министър Боев.
Представянето на договора за присъединяване на България към ЕС в частта "Земеделие" стана в присъствието на над 30 представители на браншови организации от аграрния и преработвателен сектор. / mzgar.government.bg
