В началото на ноември в редакцията на "Посредник" позвъниха развълнувани жители на Плевен, които имат гора в Тученица, но от която за отоплителния сезон не са получили записаните много преди началото на сечта дърва. За тях те надлежно са заплатили исканата сума от 14 лв. за кубик плюс 6 лв. за превоза. Още през август. "Зимата вече чука на вратата ни, а ние не сме получили нищо. Ще се наложи да си купим дърва по пазарни цени, защото имаме малки деца и не можем да ги оставим да мръзнат", възкликнаха пред нас жалващите се. Факт е, че много фирми предлагат на свободния пазар дърва за огрев, които са по 30-45 лв. за кубик. "Каква е ползата от това да имаш собствена гора, като не получаваш от нея дърва", питат плевенчани, на които умишлено няма да споменаваме имената, и допълват, че вместо създадената кооперация, за членство в която плащат и членски внос, да им е от полза, тя ги поставя на колене и ги принуждава да се спасяват сами.
При всяко обаждане от кооперацията им съобщавали, че сечта още не е започнала, а същия ден техни познати от селото споделят, че са видели камион, натоварен с дърва. Но това не е краят, а началото на мъките им - от кооперацията не желаят да върнат внесените от фамилията пари, провеждат се многобройни телефонни разговори, няколко пътувания до Тученица и в крайна сметка - скандал. Въпреки върнатите пари, плевенчани, собственици на 3 дка гора (всички наследници от тази фамилия имат общо 15 дка), питат прави ли се отчет на тази кооперация, къде и при кого стоят парите им, докато се чака доставката на дървения материал и не на последно място, обезщетяват ли се собствениците на гори, които не получават дърва, макар че от тяхната собственост се сече.
С всички тези въпроси наш екип посети Тученица, за да се запознае на място с единствената, както се оказа, горовладелческа кооперация в страната. Информацията от предварителния разговор, който проведохме по телефона с кмета на Тученица Виктор Василев, беше, че кооперацията е създадена в полза на възрастните хора в селото, които нямат възможност сами да се грижат за собствеността си, да обикалят по инстанциите за позволително за сеч, да режат, превозват, складират и пр. дейности. С всички тези ангажименти (сама и с помощта на фирма) се нагърбва кооперацията, а собственикът на гора получава дървата направо пред дома си. Инициатива похвална и наистина полезна за жителите на селото, повечето от които са възрастни хора. По думите на кмета Василев, всички, които са имали желание да им се върнат в реални граници горите, са ги получили от поземлената комисия. Именно така се ражда противоречието частници - земеделска кооперация. Тези, дали съгласието си кооперацията да стопанисва гората им - се жалват и си я искат обратно, а някои, получили декарите си в реални граници, искат да се включат в кооперативната, където поне ще си спестят ходенето по мъките за различни разрешителни, чакането на горския да дойде и да маркира, след което да провери изсеченото и нарязано количество дали отговаря на позволеното, да чакат камион, който да извози дървения материал от гората до дома им и т.н., и т.н. И това, в собствената им (по документи!) гора.
В Тученица има около 3 000 дка гора, като част от нея е държавна. 2 300 дка е кооперативната. За да получиш дърва за огрев, по устав трябва да изявиш желание и предварително да заплатиш исканата цена за кубик.
В кметството бяхме затрупани с имена, документи и факти за сечени гори и доставки на жителите на селото. Каква е системата на работа? Идват необходимите позволителни, дърветата надлежно се маркират от горски, който проверява всичко на място (в това се уверихме и ние), дървата се товарят и с превозен лист се стоварват пред вратата на записаните. Те са записани в тетрадка със заявените, съответно доставените им кубици. Тук, в тази тетрадка, суми не се вписват. По думите на Николай Николов, член на Управителния съвет на кооперацията, отчетни събрания се правят ежегодно и до момента няма подадени жалби за нейната работа. Да, ама се оказва, че не е точно така. И по двата сигнала, получени в редакцията ни, имало подадени жалби. За такива официално се отрича.
Според въпросната тетрадка през тази година записалите се за получаване на дърва за огрев тученичани са около 370. Един само е отказалият се от получаване на дървата. Именно към него бяха отправени обвиненията за развихрилата се полемика. Както ни беше обяснено, незаявилите желание за дърва, не получават никакво обезщетение. Ясно и точно. Но от тяхната гора се сече. Както и от гората на заявилите се. За това всички си плащат - членски внос, доставка, предварителна заявка. Проста сметка показва, че при заявени средно по 5 кубика на човек кооперацията е събрала - при това авансово! - около 40 000 лв. Какви са й разходите, освен за позволителни, марката на горския и кочаните за товарене, не стана ясно.
Поискахме от кмета да ни запознае с председателя и с членовете на Управителния съвет на кооперацията. Те, оказа се, са на тези длъжности на "доброволни начала", а в същото време са безработни или пенсионери. Член на УС на кооперацията е секретарят (на половин длъжност) на кметството Николай Николов, който всъщност ни запозна с всичко, свързано с отчетността на кооперацията и документацията й. Заведе ни със собствената си кола до сечището.
По думите на г-н Николов, за оформяне на документацията членовете на УС на горовладелческата кооперация плащат само за два месеца в годината по 180 лв. на експерт-счетоводител. През другите месеци, оказва се, парите се събират от членовете на Управителния съвет или от председателя на кооперацията, за да могат хората да са сигурни за това, че ще си получат дървата. Просто на доверие.
С активната намеса на кмета Василев през миналата година кооперацията се е сдобила чрез Министерството на отбраната напълно безплатно с камион "Прага" - бракуван, но годен. Именно с него се разкарва дървеният материал по къщите на записалите се. По този начин стойността на транспорта е пределно ниска. По думите на г-н Николов цената, която всички заплащат за извършената услуга, е дори прекалено ниска и ще бъде променена, тъй като не може да покрие направените разходи.
Тук ще вметнем, че след връщането на нашия екип в Плевен на редакционния ни телефон се обади наша читателка, този път жителка на Тученица, която също пожела нейното име да не се споменава и която държеше да обясни, че всички, събирани от хората пари за дърва, са на ръка и без издаването на необходимите документи. По нейните думи дори бележка за дадената сума няма. Тогава? За каква отчетност се говори?
Но да се върнем отново в Тученица. На място, в гората, нашият екип се запозна с дървосекачите, с председателя на кооперацията Георги Панчев, с горския - Анатоли Вълев. Всички ни увериха, че получаването на дървата е законно. И отрекоха за каквато и да е далавера, включително и това, че едни записали се получават по-напред от други своето количество дърва за огрев. Те ни увериха, че до средата на декември всички ще получат заявените кубици. Добре, че снегът още не е завалял, но пък тепературите през нощта вече паднаха под нулата.
Действително всички признаха, че е имало известно забавяне, но то било заради късно полученото позволително за сеч и именно заради това има напрежение сред жителите на Тученица и Плевен.
Ето още един интересен факт. По думите на горския Вълев близо 10 пъти се е увеличила сечта в тученишката гора. Преди десетина години от нея са сечени по 300 кубически метра, а за миналата - 3 000. За тази година предвидената сеч е около 2 000 кубически метра.
След всичко написано дотук открити остават много въпроси. Един от тях е цената на добиваните от собствения имот на хората дърва. И как така близо 10 пъти се е увеличила сечта за няколко години? От къде се взеха толкова много собственици? Надали всички наследници добиват правото да получат голямо количество дърва от гората. Нали все пак квотата се определя от позволителното? Не по-маловажен е въпросът, след като гората на Тученица се изсича, кой ще засади изсеченото? Не ни се вярва за това начинание да бъдат викани всичките онези наследници, купили си чрез кооперацията дърва.
Как се отчита транспортът? А как се заплаща на дървосекачите и товарачите? Какви документи издават те и къде се представят? И в крайна сметка - как се определя цената, като още със събирането на сумата тя не се регистрира по законовия начин? Логично се питаме как се отчита или калкулира от експерт-счетоводителя? Все въпроси, на които не получихме отговор.
Затова ще очакваме мнението и на други жители на Тученица. Техните имена също може да не бъдат съобщавани. Като на госпожата, съобщила ни, че въпреки уверението на управляващите кооперацията, че дърва от гората не се продават, тя е заплатила за 4 куб.м дървесна маса 92 лв. Естествено, без да получи за това документ. Само за информация госпожата ни изтъкна факта, че ако дървата се получат чрез кметството сумата би била 60 лв. Кметството пък снабдява хора, които нямат частна гора с дърва за огрев от държавния горски фонд. Май държавното излиза по-евтино от частното?/posredniknews.com
