По данни на Националната служба за съвети в земеделието, са извършени почвени и листни анализи, за установяване запасеността на почвата и есенниците с минерален азот в Северозападен район, Централен северен, Североизточен район и Югоизточен район на страната.
Анализите от основните зърнопроизводствени райони показват, че те могат да бъдат разделени условно на три групи според състоянието на посевите и съдържанието на минерален азот в почвата.
В първата група се включват около 33% от площите със съдържание на минерален азот под 2 кг/дка активно вещество. За тази категория посеви е необходимо да се внасят от 8 до 10 кг/дка азот и да започне подхранването.
Втората група посеви са със съдържание на азот в почвата от 2 до 4 кг/дка и представляват 32% от анализираните до този момент площи. На тези посеви е необходимо да бъдат внесени 6-7 кг азот/дка.
Подхранването на тези есенници трябва да започне след обстойно преценяване на развитието на пшеницата и ечемика, и да се имат предвид прогнозите за валежи.
Третата група посеви са със съдържание на минерален азот над 4 кг/дка и обхващат 35% от изследваните площи. Тук подхранването следва да се задържи и при нова оценка на развитието на посевите и климатичните особености да се предприеме подхранване.
Физиологично състояние на основните овощни култури и лозя през месец януари се отчита нетипична климатична обстановка в страната, характерна с високи температури над нормата за този сезон на годината. Климатичните фактори на този етап не влияят върху състоянието и развитието на семковите овощни видове като ябълка, круша и дюля. Биологична особеност при семковите овощни видове е продължителният период на дълбок покой /45-60дни/. При тях няма развитие и набъбване на плодните пъпки и опасността от измръзване при евентуално застудяване ще е незначителна.
Костилковите овощни видове /за разлика от семковите/ встъпват по-рано в състояние на дълбок покой, но и по-рано преминават в състояние на принудителен покой. При нашите климатични условия много от костилковите видове и сортове приключват дълбокия покой в края на месец декември и през месец януари преминават в състояние на принудителен покой. Бадемът, кайсията, прасковата и джанката задоволяват изискванията си от отрицателни температури от 15 до 30 дни. Те се намират в момента във фенофаза на "набъбване на пъпките". В това състояние в предходни години са били в края на месец февруари. При кайсията и прасковата, температури до /минус/ –15°С в тази фаза могат да предизвикат измръзване не само на плодни и листни пъпки, но и на плододаваща дървесина. В момента всички бадемови сортове включително и късно цъфтящите са в принудителен покой, при който повечето от тях са във фаза "зелено око" - начало на фенофаза цъфтеж. При условие, че температурите се понижат в края на януари и през февруари до -8°С може да се очаква измръзване на пъпките при бадемите. От костилковите овощни видове с по-добра студоустойчивост се отличават черешата и вишната, а с най-добра сливата. При черешите са възможни измръзвания, особено при ранните сортове. В момента лозята са в период на принудителен покой, което е филогенетично обусловено. Всички жизнени процеси са сведени до минимум. От особена важност ще бъдат метеорологичните условия в предстоящите дни и седмици. При положение, че температурите през месеците януари и февруари се понижат до -15°С, няма да има опасност за следващите етапи от фенологичните фази на развитие при лозата.
Степента на измръзване на плодните пъпки при овощните и лозята зависи от: абсолютните стойности на температурите, продължителността на въздействие на ниските температури, фенологичната фаза, възрастта на овощните дървета и лозята, запасеността с хранителни вещества и др.
Реална опасност от измръзване съществува, както през зимните месеци, така и през месеците март, април и май. В късните фенофази "цъфтеж" и "завръз" са достатъчни ниски температури от порядъка на –0,5°С до -3,0°С за нанасяне на сериозни поражения. В случай на повреди от ниски зимни температури ще бъде наложителен допълнителен анализ и корекция в схемите на резитба за отделните видове и сортове.
Фитосанитарно състояние По информация на Националната служба по растителна защита, инспекторите от Регионалните служби за растителна защита (РСРЗ) във всички области на страната, са извършили маршрутни обследвания през периода от 8 до 24 януари 2007 г.
Направен е анализ и оценка на получените данни за здравното състояние на есенниците в страната, като цяло общото състояние на посевите е добро.
Установени са някои особености във фенологичното развитие и състоянието на културите, разпространението и фенологичното развитие на вредителите през зимния период, във връзка с наднормените температури и средната сума на валежите, които са под нормата за месеците ноември, декември и януари. Тези особености се изразяват в следните констатации и заключения:
1. Падналите валежи за периода са под нормата. Недостиг на почвена влага има в централните крайдунавски райони (Новачене), Подбалканските полета (Казанлък), Централната част на тракийската долина (Ръжево конаре) и цялата източна част на страната.
2. На част от площите е установено жълтеене на растенията, което е следствие от ненормалното им хранене. Корените на растенията не могат да задоволят завишените нужди от хранителни вещества на надземната маса и се наблюдава реутилизация /изтегляне на вещества от по-старите към по-младите листа/. Поради това, че подобни признаци са констатирани и на площи, които са торени предсеитбено с N:P:K, счита се, че това се дължи не толкова на липса на хранителни вещества в почвата, колкото на климатичните условия /недостиг на влага в почвата, големи денонощни температурни амплитуди, както и голямата разлика между почвената и въздушна температура през деня/. В отделни посеви е наблюдавано и слабо антоцианово оцветяване от недостиг на фосфор.
3. Обобщената оценка за състоянието на популациите на мишевидните гризачи показва, че в централната и източната част на Южна България има нападение в средна степен от източно средиземноморската домашна мишка. Нанесените до момента щети се изразяват в унищожаване на част от засетите семена в близост до колониите. Плътността в колониите е сравнително ниска, предимно 2-4 дупки в колония - до 10 бр., на площи с по-висока численост. Разреждането на посевите е слабо, до 3% в площите с висока плътност на колониите.
При успешно презимуване, прогнозата в краткосрочен план е, че през пролетта и лятото на 2007 г. числеността ще нарасне.
4. За Централна Северна България се наблюдава подем на числеността и разселването на обикновената полевка. Повишено внимание трябва да има в Плевенска и Велико Търновска области, където висок процент от посевите - до 30%, са заселени с плътности над прага на икономическа вредност (ПИВ).
Наблюдава се разширяване ареала на разпространение и засилване на вредоносната дейност, в районите на централната част на Тракийската низина, където на отделни площи има слабо нарастване броя на колоните, но плътността и нападнатите площи се запазват.
5. Нападнати площи от житен бегач с плътност над ПИВ са незначителни и борбата срещу този неприятел се извежда своевременно.
6. Поради високите дневни температури, размножаването и развитието на листните въшки през есенно-зимния период продължава без прекъсване. В редица посеви предимно от ечемик се наблюдават признаци на заболяване причинено от вируса на жълтото ечемичено вджуджаване, който се пренася от листните въшки и житните цикади. Площите с диагностицирано заразяване с този вирус са малко (за района на В.Търново - 1500 дка). Изпратени са проби за анализ със съмнение за заболяването и от други райони на страната, но окончателни резултати ще има в края на месец януари, след анализ на пробите във вирусологичната лаборатория на Институт за защита на растенията - гр. Костинброд. Не се очакват съществени поражения от това заболяване и не се предвижда разораване на площи.
7. Почти повсеместно са наблюдавани единични петна от септориоза по пшеницата и мрежеста петнистост по ечемика по най-долните листа.
8. При създалата се метеорологична обстановка, в по-буйно израслите посеви от пшеница и ечемик се наблюдава нападение от брашнеста мана – на отделни места, степента на нападение по листата достига 20-25%.
9. На цялата територия на страната в есенниците се наблюдава бързо развитие на плевелите, предимно ефемери /звездица, великденче/ и полски синап. Степента на заплевеляване варира от 0 до 2 бала. Климатичните условия са благоприятни за развитието и на едногодишните житни плевели. Някои стопани са започнали да внасят хербициди.
Не се препоръчва да се пристъпи към стартиране на хербицидната кампания при есенниците тъй, като не са поникнали редица проблемни плевели при тези култури, като лепка, фасулче теменужка и други, които са от групата на ранно пролетните плевели.
От гледна точка на растителната защита неблагоприятните климатични условия през зимния период създават редица особености във фенологичното развитие и нападение от икономически важните вредители при пшеницата и ечемика, но за момента те не се отразяват съществено върху здравното състояние на посевите.
