В счетоводството на държавните ведомства и общините цари пълен хаос
В счетоводството на държавните ведомства и общините цари пълен хаос. Разходите на институциите масово се отразяват неправилно, като в някои случаи грешките са направо абсурдни. Счетоводителите в болшинството си не правят разлика между компютърно и друго оборудване, постоянни грешки се допускат и при осчетоводяване на външните услуги. Сериозни разминавания има при отчитането на просрочените задължения и вземания, както и в инвентаризацията на активите и пасивите. Това показват оповестените вчера одитни доклади на Сметната палата за заверката на годишните финансови отчети на бюджетните организации, пише "Сега".
Сметната палата е заверила без резерви едва 27 от получените 211 отчета, като в списъка на отличниците попадат 11 министерства и ведомства, 11 университета и едва 5 общини. Най-голям е броят на отчетите, заверени с по-леката забележка - обръщане на внимание, а със сериозни резерви са одобрени общо 22 отчета. Единственият отказ за заверка е на община Септември, което се случва за втора поредна година.
Подобно на малката община Септември крупни държавни институции със сериозни счетоводни проблеми не считат за нужно да подобрят нищо в работата си и продължават с нарушенията и абсурдите. Тук първенството държат здравното и земеделското министерство - единствените, чиито отчети са заверени със сериозни резерви. Резерви към тях имаше и през 2011 г., а част от констатираните нарушения дословно се повтарят.
Продължава хаосът и в структурите към земеделското министерство. Показателно за счетоводството на държавен Фонд "Земеделие", през който минават стотици милиони плащания, е отчитането на дребна сума от 16 000 лв. за лечение на служител като разход за изграждане на инфраструктурен обект. Във фонда не правят разлика и между разходи за външни услуги и субсидии за неправителствени организации, като по този начин неправилно са отчетени трансфери към бенефициенти в размер на близо 9 млн. лв. В самото министерство не са осчетоводени дяловите участия в 30 търговски дружества, които не са представили актуални баланси. В Българската агенция по храните пък нямат утвърден ред за събиране на таксите и са осчетоводявали тези приходи като задължения към други кредитори.
Любопитни изкривявания показват и одитите на министерства, при които установените нарушения не са толкова сериозни и отчетите са приети с обръщане на внимание. От одита на Министерския съвет например става ясно, че бюджетът на ведомството за 2012 г. е претърпял общо 122 корекции. Многобройните непрозрачни корекции в бюджетите на министерствата се критикуват редовно от Сметната палата като лоша практика в управлението на публичните финанси. С много голям брой корекции е и регионалното министерство, чийто бюджет е ремонтиран с мотивирани писма 107 пъти. При регионалното министерство е установен и друг сериозен пропуск - отчитането на натрупаните задължения в края на годината. В касовия отчет на бюджета не са отразени задължения в размер на близо 44.5 млн. лв. Неточности при отчитането на задълженията има при редица други институции. Областната администрация в София не е начислявала текущо вземанията и задълженията към доставчици, като в тези графи са вписани само просрочените суми. В Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН също не е въведена отчетност за просрочените вземания и задължения, като отчетът на БАН е заверен с резерви.
