Хората искат да знаят със сигурност как да се подготвят за бизнес в Европейския съюз
Зачестяват тревожните питания на фермери в различни инстанции за това, че не знаят как да се подготвят за агробизнес в бъдещия Европейски съюз, чийто членове, ни уверяват управляващите, че ще станем сигурно през 2007 год. На първо място се оказва, че земеделските производители съвсем нищо не знаят за договореностите с Европа по глава "Земеделие" и не знаят как да си подготвят фирмите и поведението спрямо изискванията именно на тези договорености и изискванията на Европейския съюз. Става дума за въпроси от всякакво естество - бизнес, социален статус, правни отношения и т.н. А това на практика означава, че е крайно време Министерството на земеделието и горите да започне да спазва обещанието си и да информира пълно и подробно за всички аспекти на договореностите. Вече е повече от ясно, че едното кръгче, което направиха през зимата министерските инфобуси, си остана за тях чиста екскурзия.
В Монтана например, на срещата с чиновниците от министерството, бяха дошли в преобладаващата си част зърнопроизводители, а на срещата предимно се говори за животновъдство и производство на животни за месо. На въпросите, зададени от залата, беше отговорено повърхностно и с много недомлъвки, извинения и обещания за задълбочено анализиране в бъдеще.
А народът масово пита за елементарни неща - ама като няма кой да отговори, те за хората си стават значими. Например овчари от община Берковица питат какви субсидии ще се изплаща на животинска единица по видове и породи. И сега в региона се отглеждат овце, но не се знае какви породи трябва да преобладават, за да станат стадата им елитни.Други питат как ще се пенсионират - става дума за по-ранно пенсиониране на земеделските производители. Кой, кога и как ще разтълкува този въпрос на работещите във фермите засега не се знае. А хората питат, за да знаят какъв закон да очакват и как да се подготвят за него, защото е знайно, че сега в земеделието не царят изрядни трудови договори, а мнозина не са превели себе си и фирмите си в съответствие с изискванията на законите. Пък в повечето случай те не са и запознати с тях.
За наемниците във фермите също не е известно на какви помощи ще имат право след присъединяването ни към Евросъюза и при какви сключени договори и какъв стаж.Така че в информационно отношение държавата и агроминистерството засега е абсолютен длъжник на стотиците и хиляди селскостопански работници, много от които работят от ден за ден. А това прави така, че и в бъдеще те да гледат на работата си през пръсти пред неизвестността, да не говорим за стремеж за постигане на някакви качествени показатели, които ще бъдат алфата и омегата след приемането ни в ЕС.
Така че всеобщо е мнението, че информирането на хората трябва да се ускори, което е в интерес и на държавата и на хората./mont-press.com
