Стойността на продукцията в селското стопанство бележи увеличение от 1,4%
В условията на членство в ЕС, земеделието на България не може да бъде разглеждано откъснато от процесите в развитието на отрасъла на европейско ниво, в това число и от прилаганата политика за постигане на заложените цели в нея - осигуряване на продоволствената сигурност на населението (жизнеспособно производство на храни), поддържане на заетостта и постигане на балансирано териториално развитие. В този смисъл, мотивирането на земеделските производители да продължат своята дейност, като най-ефективно се отчита и приносът им към обществото, на което те предоставят и публични блага, е от изключителна важност. Отчитайки факта, че доходите на фермерите и нивото на доходност (печалба) от земеделска дейност са чувствително по-ниски в сравнение с другите икономически дейности, финансовото подпомагане е необходимото средство за гарантиране на тяхното минимално ниво и доближаването им до тези в другите сектори на икономиката.
За България ситуацията е допълнително утежнена от продължаващото все още преструктуриране на отрасъла, като последица от радикалната промяна на обществените отношения и свързаните с нея трудности на прехода.
Стабилното положително развитие на икономиката на страната през последните години намали относителната тежест на земеделието по отношение на създаваната от него брутна добавена стойност - от 13,9% за 2000 г. на 6,0% през 2010 г., все още значително по-висок от средния за ЕС - 1,8%. Въпреки това, аграрният сектор и в бъдеще ще играе важна роля, особено предвид значението му за развитието на икономиките на селските райони. Земеделието ще остане основен източник на доходи за голяма част от населението и главна допирна точка между хората и околната среда.
През 2010 г. спадът, регистриран през предходната година, е преодолян и е генериран растеж на Брутната добавена стойност (БДС) в отрасъл „Селско, горско и ловно стопанство” (аграрен отрасъл). По предварителни данни, създадената в него БДС през 2010 г. е 3 670 млн. лева и представлява 6% от общата БДС и 5,2% от Брутния вътрешен продукт на страната. Следва да се отбележи, че за 2010 г. темпът на прираст на БДС в аграрния сектор (на тримесечна база) е най-висок в сравнение с този в другите отрасли, определящи структурата на икономиката на страната.
Само за селското стопанство данните сочат 10.9%-но нарастване на БДС, спрямо предходната година. Стойността на продукцията в селското стопанство също бележи увеличение от 1,4%, до голяма степен в резултат на ръста на цените.
В рамките на последните няколко години, единственият отрасъл на българската икономиката, който формира положително външнотърговско салдо е селското стопанство. За периода на членство на България в ЕС износът и салдото при търговията със селскостопански стоки отбелязват стабилен темп на нарастване (изключение прави неблагоприятната в природо-климатично отношение 2007 година). Положителното външнотърговско салдо бележи увеличение от 219,64 млн. щ. долара през 2008 г. до 943,6 млн. щ. долара през 2010 г. Делът на селскостопанския износ от общия за страната е значителен – около 17 % за последните две години (при внос в рамките на около 10 % от общия).
ЖИВОТНОВЪДСТВО
През 2010 г. стойността на продукцията от сектор „Животновъдство” заема дял от 30,9 % от общата за отрасъл „Селско стопанство” и бележи нарастване от 4,6% спрямо 2009 г. Най-голямо е увеличението на стойността на продукцията от едър рогат добитък – с 36,5%, следвано от продукцията от яйца – с 10,2% и от овце и кози – с 2,5%.
В структурно отношение, при формирането на стойността на крайната продукция от животновъдството за 2010 г., най-съществена тежест имат следните подсектори:
• Производство на мляко – 33,5% от продукцията в животновъдството (776,4 млн. лв.);
• Птици – 16,2% от продукцията в животновъдството (375,3 млн. лв.);
• Свине - 18% от продукцията в животновъдството (288,1 млн. лв.);
• Овце и кози – 12,2% от продукцията в животновъдството (283,3 млн. лв.);
• Едър рогат добитък – 11,2% от продукцията в животновъдството (258,9 млн. лв.).
Данните за търговията с живи животни и животински продукти за периода 2008-2010 г. дават основание да се направи заключението, че макар и с бавни темпове, животновъдния сектор подобрява своята конкурентноспособност и българската продукция от животински произход намира реализация на международните пазари, дори в условията на икономическа криза.
През 2010 г. стокообменът с живи животни и животински продукти регистрира нарастване с 12,7% спрямо предходната година до 960 337 хил. щ. д. Наблюдава се ръст както на износа с 19,83% (при всички групи стоки - живи животни, млечни продукти и месо), така и на вноса с 9,06% (най-вече групата на млечните продукти). Делът на реализирания стокообмен е 16% от общия аграрния стокообмен на страната. Най-активна е търговията с държавите членки на ЕС (над 80% от стокообмена).
Въпреки че през последните години стойността на внесената продукция от животновъдството значително надвишава тази на износа, за периода 2008 г. - 2010 г. се наблюдава ежегодно подобряване на външнотърговския баланс по отношение на търговията с живи животни и продукти от животновъдството – с 8% през 2010 г. спрямо 2008 г.
Сравнително краткият период, в който земеделието в България се възползва от възможностите за подкрепа в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП), не позволява да се даде оценка за реалния ефект от нея. Още повече, когато в рамките на този четиригодишен период следва да се изключат две години, поради крайно неблагоприятните природо-климатични и икономически условия за развитие (2007 г. и 2009 г.).
Независимо от тези външни фактори, селското стопанство, в това число и животновъдството, запазва относително стабилно икономическото си състояние, главно в резултат на финансовото подпомагане с европейски и национални средства (макар и в много по-ограничен размер спрямо другите държави-членки).
За 2010 г. общият размер на средствата по първи стълб на ОСП и държавните помощи възлиза на 1 025,123 млн. лв., от които едва 177,491 млн. лв. за животновъдството. През 2009 г. в сектора са изплатени 123,742 млн. лв.
Средствата, предвидени за животновъдството за 2010 г. представляват 17,3% от посочения общ ресурс, а съотнесени към стойността на продукцията от него – едва 7,7%. За сравнение, подкрепата за растениевъдството е със значително по-голям относителен дял в стойността на растениевъдната продукция - 21,24%.
И през двете години основната част от субсидиите за животновъдството е насочена към говедовъдния сектор, в т. ч. млечното говедовъдство. Именно в този сектор се наблюдава най-голямото нарастване на стойността на продукцията през 2010 г. – 36,5% спрямо предходната година. Изобщо, данните от икономическите сметки за селското стопанство за 2010 г. показват право пропорционална зависимост между изменението на стойността на продукцията спрямо предходната година и прилаганата подкрепа в сектора, включително нейния обем. Показателни в това отношение са свиневъдството, птицевъдството, зеленчукопроизводството и други земеделски производства, където липсва подпомагане или е в незначителна степен.
В структурно отношение, в животновъдството също се наблюдават положителни промени, които очевидно са пряко следствие от вложените в сектора средства за подкрепа.
Говедовъдство
Предварителните данни на отдел „Агростатистика” за 2010 г. показват намаление на фермите с капацитет от 1 до 9 говеда и от 1 до 9 млечни крави съответно с 18,2% и 20,1%, в сравнение с 2009 г. Намалява и броят на животните в тях. Значително се е повишил броят на фермите с над 50 говеда – с 23,7%, както и броят на животните в тях – с 23,2%.
При фермите с капацитет от 10 до 49 млечни крави се наблюдава увеличение както на фермите – с 21,3%, така и на животните – с 24,5%. Още по голямо е увеличението на фермите с над 50 млечни крави – 45,9% и на животните в тях – 34,6%.
Анализът на данните категорично доказва окрупняването на говедовъдния сектор, в потвърждение на което е и фактът, че като цяло броят на говедовъдните и на млечните ферми значително намалява, а броят на животните в тях се увеличава.
През 2010 г. месодайните говедовъдни ферми и животните в тях са се увеличили съответно с 2,0% и със 17,0%, в сравнение с 2009 г. Най-голямо е увеличението на фермите с капацитет от 1 до 9 крави – 37,3%, следвано от фермите с 10 до 49 крави – 13,3% и фермите с 50 и повече крави – 7,8%.
Овцевъдство
Значително е окрупняването и в сектор овцевъдство. Фермите с капацитет от 1 до 49 овце-майки са намалели с 10,0%, а броят на животните в тях е намалял с 15,9% спрямо 2009 г. Увеличение се наблюдава както при фермите от 50 до 199 животни, така и при фермите с 200 и повече животни, като значително по-голямо е увеличението при фермите с над 200 овце-майки – с 23,8%, а броят на животните в тях се е увеличил с 16,9%.
Месодайните овце-майки са се увеличили с 26,6%, а фермите, в които се отглеждат с 3,1%. Намалял е броят на фермите с капацитет от 1 до 49 овце-майки и животните в тях. Фермите с над 50 овце-майки са се увеличили с 638,0%, а животните в тях - с 121,3%. Значително нараства броят на фермите с над 200 животни – 107,7%, както и броят на животните в тях с 87,7%.
Козевъдство
В сравнение с 2009 г. броят на фермите с капацитет от 1 до 49 кози-майки е спаднал с 12,5%, а на животните в тях с 11,4%. Увеличение от 15,9% е регистрирано и при фермите с 50 до 199 животни, а броят на животните в тях с 18,1%.
