Ефективното управление на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз все повече се основава на прецизни данни, дигитализация и интеграция на аналитични инструменти. Актуалните изводи от националните фокус групи и работата по проекта TOOLS4CAP предоставят важна рамка и ценни поуки, които ще служат за бъдещото планиране на ОСП и изготвянето на бъдещите Национални и регионални планове за партньорство (NRPP) за периода 2028–2034 г.

Проектът TOOLS4CAP (Innovative Toolbox empowering effective CAP governance towards EU ambitions), финансиран по програма „Хоризонт Европа“, се координира от Ecorys и обединява 21 партньорски организации от 17 европейски държави — сред които и българският Институт по аграрна икономика (САA).

Предишни публикации и хронология на инициативата могат да бъдат проследени на уебсайтa в категория „Проекти-Международни“.

Събиране на данни за бъдещата ОСП: Поуки от Модул IX на Академията TOOLS4CAP

В рамките на инициативата Академията TOOLS4CAP (координирана от AEIDL) проведе специален семинар — Модул IX, озаглавен „От практиката към внедряването: прилагане на Tools4CAP за следващия цикъл на ОСП“.

Мониторингът и оценката са централни елементи при прилагането на селскостопанската политика. В днешно време разширената наличност на административни данни, спътниково наблюдение на Земята и цифрови системи за мониторинг предоставят нови възможности на управляващите органи, плащащите агенции и политиците за вземане на решения, основани на доказателства.

Опитът от настоящия програмен период обаче показва, че успехът не зависи единствено от технологичните инструменти и методологии, а и от институционалния капацитет резултатите да бъдат превърнати в реални действия.

Ключови изводи от фокус групите на национално и европейско ниво

Анна Грегис, координатор на проекта от Ecorys, представи обобщените послания от втория кръг национални и европейски дискусии. Сред основните акценти и предизвикателства се открояват:

• Институционална координация: Необходима е по-силна връзка между отделните административни нива, за да се гарантира оперативна съвместимост на данните и плавен обмен на информация.

• Несигурност около новата рамка: Изразени са опасения относно практическото разпределение на отговорностите при подготовката на новите интегрирани планове (NRPP), които ще съвместяват селското стопанство с други европейски фондове.

• Конкуренция за ресурси: Загриженост сред сектора, че обединяването на фондовете може да доведе до засилване на конкуренцията за финансови средства и намаляване на съществуващите специализирани структури за селскостопанско програмиране.

• Специфични методологии: Отбелязана бе необходимостта от прилагане на широк набор от методи — прогнозиране, анализ на сценарии, моделиране, анализи „разходи-ползи“ и териториални оценки, които да се комбинират спрямо конкретните нужди на всяка държава.

Въпреки предизвикателствата, новата рамка предоставя и възможности за по-тясно обвързване на земеделските цели с тези за опазване на околната среда и климата, както и за по-добро териториално насочване на подпомагането.

Добри практики от Европа: Примерът на Нидерландия с екологичните схеми

По време на Модул IX бяха представени редица казуси от Гърция, Италия, Испания, Словения и Нидерландия. Изключителен интерес предизвика опитът на Нидерландия, представен от Роел Йонгенел (Wageningen Social & Economic Research).

Нидерландският модел на екологични схеми разполага с годишен бюджет от близо 202 милиона евро и се базира на точкова система. Земеделските стопани избират от меню с екологични практики, групирани в категориите „бронз“, „сребро“ и „злато“. За да се прогнозира участието на фермерите и да се оптимизира бюджетът, нидерландският екип комбинира няколко симулационни и секторни модела:

• Холандски симулатор за екологични схеми

• Модел на ниво стопанство FARMDYN

• Секторен модел AGMEMOD

Тази комбинация от цифрови инструменти за моделиране помага за предварителната оценка на това дали екологичните възнаграждения наистина справедливо компенсират стопаните, полагащи най-големи усилия за климата, почвите и биоразнообразието.

Предстоящи събития и полезни ресурси

Заинтересованите страни, експертите и медиите могат да следят развитието на инициативата в следващите важни етапи:

• 17 септември 2026 г.: Предстояща работна среща по проекта.

• 17–18 ноември 2026 г.: Заключителна конференция по проект TOOLS4CAP в Брюксел.