Как стопаните да се адаптират към климатичните промени
Церемонията по откриването бе председателствана от проф. д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, който постави акцента върху академично-изследователското сътрудничество между България и Китай. Последваха поздравителни речи от авторитетно дипломатично и научно представителство: от Момчил Станишев, от името на министъра на земеделието и храните Георги Тахов, на извънредния и пълномощен посланик на Китайската народна република в България, на председателя на ССА проф. д-р Виолета Божанова и представители на китайските и български университети, предвидени в предварителната програма:
Поздравителни слова отправиха Момчил Станишев, от името на министъра на земеделието Георги Тахов, Н. Пр. г-жа Уан Мин, временно управляващ посолството на КНР в България, Prof. Yang Zhenbin, председател на Университетския съвет на от Шанхайския университет „Дзяо Тун“, проф. д-р Виолета Божанова, председател на Селскостопанска академия, д-р Паскал Желев, преподавател в Университета за национално и световно стопанство, проф. д-р Светла Янчева, главен секретар на Аграрен университет – Пловдив.
Всички поздравителни слова подчертаха ролята на съвместната научна лаборатория да насърчава международното сътрудничество. А то се изразява в научни изследвания, технологичното развитие и обучението в областта на управлението на риска и адаптивното управление на селските екосистеми в контекста на глобалното изменение на климата.
В речта си от името на земеделския министър Георги Тахов, д-р Момчил Станишев заяви, че МЗХ е очертало предизвикателствата, пред които е изправен сектор селско стопанство. През настоящата година министерството е предприело редица реални действия за преодоляване на тези предизвикателствата, включително чрез стартиране на нови инструменти за управление на риска в земеделието и разработване на план за развитие на интегрирана система за напояване в цялата страна. Подчертано бе, че има развитие на традиционно доброто сътрудничество между България и Китай в областта на селското стопанство. През 2023 г. търговията със селскостопански продукти между София и Пекин е достигнала рекордна стойност от 640,6 млн. щатски долара, което е с 37,4% увеличение в сравнение с нивото от 2022 г., заяви д-р Станишев. В същото време стойността на българския селскостопански износ за китайския пазар се удвоява на годишна база и достига 517,6 млн. щатски долара. В допълнение, през 2023 г. 47% от общия износ на България за Китай се състои от селскостопански и хранителни продукти.
Освен това в рамките на откриващата церемония поздравителни слова отправиха Н. Пр. г-жа Уан Мин, временно управляващ посолството на КНР в България, Prof. Yang Zhenbin, председател на Университетския съвет на от Шанхайския университет „Дзяо Тун“, проф. д-р Виолета Божанова, председател на Селскостопанска академия, д-р Паскал Желев, преподавател в Университета за национално и световно стопанство, проф. д-р Светла Янчева, главен секретар на Аграрен университет – Пловдив.
След края на официалната част, като част от форума, се проведе и годишният научен симпозиум на съвместната китайско-българска лаборатория за управление на климатичните промени в селските райони. Директорите на лабораторията проф. д-р Храбрин Башев и проф. д-р Che Shengquan представиха последната си публикация „Adapting to the Future: Climate Risks and Resilience in Rural Bulgaria“, резултат от съвместни научни изследвания. В нея са разгледани проблемите, свързани с климатичните рискове в селските райони.
Проф. д-р Виолета Божанова, председател на ССА приветства гостите и участници в Китайско-българския симпозиум за изменението на климата и съживяването на селските райони през 2025 г. и съвместния лабораторен годишен симпозиум „Един пояс, един път“ и подчерта значението му на приемствен, пети поред форум, организиран от водещите академични институции на Китай и България. Поздравът и към партньорите бе за техните последователни усилия за насърчаване и разширяване на международното мултидисциплинарно сътрудничество в тази важна област. Тя подчерта, че Съвместната китайско-българска лаборатория за адаптивно управление на селските екосистеми към изменението на климата е успешен резултат от дългосрочното сътрудничество на Института по аграрна икономика с Шанхайския университет „Дзяо Тун“ и водещи български академични институции като Селскостопански университет – гр. Пловдив и Университета за национално и световно стопанство. Наскоро публикуваната монографична книга „Адаптиране към бъдещето. Климатични рискове и устойчивост в селските екосистеми на България“ е само нов пример за продуктивна, съвместна и интердисциплинарна работа на водещи китайски и български учени, подчерта проф. д-р Божанова.
Институтите на Селскостопанска академията имат силни програми и интензивно сътрудничество с много академични институции по целия свят в тази тематична област. За период от 10-15 години, можем да споменем множество двустранни проекти, конференции, посещения и мобилности, реализирани в резултат на ползотворното сътрудничество между Селскостопанската академия и китайските научни институции. Институтът по аграрна икономика осъществи десетки съвместни дейности с: Шанхайския университет „Дзяо Тун““ (от 2017 г. досега); Офис за стратегическо развитие на живописната зона на река Ли в Гуйлин (Китайско-български изследователски център за устойчиво развитие в екотуризма и изменението на климата, 2024-2027 г.); Китайски комуникационен университет, Пекин (2014-2018 г.).
Интерес предполагаха и предизвикаха темите на докладите: „От климатични прогнози до адаптивно управление“, „Многоизмерен подход за управление на климатичния риск в селските райони“, „Ролята на прецизното земеделие и дигитализацията в смекчаването на климатичните промени“, „Ефективност и значение на прогнозирането на добивите от култури при метеорологични условия“, „Финансиране на климатичната адаптация и развитието на селските райони в България“, „Адаптивност на климата в селските райони, „Технологичен обмен и обучение за планиране и проектиране на адаптивност към климата в селските райони“.
Тя синтезира климатология, оценки на социално-икономическата уязвимост и критика на прилаганата селскостопанска политика, с цел преодоляване на пропастта между глобалните климатични модели и локализираните стратегии за адаптиране. Стойността и е в емпиричния принос, но и в методологическата и иновативност, която предифинира начина, по който учените и практиците подхождат към устойчивостта на селските райони.
Съвместният труд попълва критична празнина в литературата за адаптиране към климата: недостигът на специфични за региона проучвания, които да поставят глобалните тенденции в рамките на местните реалности. Интердисциплинарният подход на авторите от екипа обхваща агрономията, хидрологията, икономиката и управлението, като представя в холистична рамка рискове от загуба на реколта, предизвикана от неравномерни валежи до разпадане на традиционния поминък, при повишаващите се температури. Аспекти на аграрното управление и възможности за неговото усъвършенстване са разработени в книгата и бяха засегнати в изявлениена проф.д-р Храбрин Башев пред АгроТВ и др. медии.
Как да се насърчи международното сътрудничество в научните изследвания, технологичното развитие и обучението на таланти в областта на управлението на риска и адаптивното управление на селските екосистеми в условията на климатични промени. Как да се преодолее „пренебрежението“ към селските райони, когато се дискутират глобалното устойчиво развитие, защото те са много важен фактор. Това представят част от слайдовете в презентацията на китайски учени, презентирана на форума, в контекста на работата на съвместната научна лаборатория. Представен бе многоизмерен модел за оценка на климатичния риск:
• FLUS модел за прогнозиране на земеползването и статистическо намаляване на мащаба на данните от CMIP6 за климатично моделиране
• Климатът, земеползването и социално-икономическите фактори се вземат предвид при оценката
• Рисковете за градския климат се определят количествено при сценарии за промяна на климата и земеползването
• Използва се географски детектор за анализ на основните фактори, влияещи върху климатичния риск
