Мащабно изследване на Института по аграрна икономика прогнозира ръст на разходите до 30% и натиск върху цените на храните
Нова колективна монография представя задълбочен поглед върху бъдещето на аграрния сектор у нас в контекста на европейските екологични изисквания. Научният труд е изготвен по проекта „Стохастичен анализ на ефектите и перспективите от Зелената сделка в българското земеделие“, ръководен от проф. д-р Румен Попов.
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към МОН (договор КП-06-Н66/3 от 13.12.2022 г.), а базова организация е Институтът по аграрна икономика – София към Селскостопанската академия.
В рамките на изследването е разработен иновативен частичен равновесен иконометричен модел. Той обхваща и анализира ключовите подотрасли у нас: зърнени култури, маслодаен сектор, зеленчуци, плодове, млечно и месодайно животновъдство.
Три сценария за бъдещето на сектора
Учените анализират три възможни стохастични сценария за развитие на българското селско стопанство:
-
Базов сценарий: Проследява историческото развитие на сектора без прилагане на рестрикциите от Зелената сделка. Използва се като основа за съпоставка.
-
Песимистичен сценарий: Предвижда максимален негативен ефект при стриктно постигане на целите на ЕС – намаление на минералните торове с 20%, свиване на химическите препарати и антибиотици с 50% и достигане на 25% дял на биологичните площи.
-
Оптимистичен сценарий: Предполага пълно достигане на параметрите на Зелената сделка, но при много по-умерен негативен натиск върху производството.
Проверка на хипотезите: Ще издържи ли българският фермер?
Изследването тества две основни научни хипотези, като резултатите от тях дават важна обратна връзка за икономиката ни.
Първа хипотеза: Повишени разходи и натиск върху цените (ПОТВЪРДЕНА)
Стратегиите „От фермата до трапезата“ и тази за биоразнообразието ще доведат до сериозни затруднения за родните производители. Очаква се сериозен ръст на разходите и себестойността на продукцията. Ако това не бъде посрещнато с адекватни иновации, производството ще се задържи, което ще окаже сериозен натиск в посока нагоре върху цените на храните.
Втора хипотеза: По-лесна адаптация на България спрямо останалите в ЕС (ОТХВЪРЛЕНА)
Хипотезата, че българското земеделие ще се адаптира по-лесно от европейските си конкуренти и ще излезе по-конкурентоспособно на пазара, не се доказва. Причината са дълбоките структурни слабости в секторите у нас. Почти всички подотрасли (с изключение на зърнено-маслодайното производство) се намират в низходяща посока по отношение на своята конкурентоспособност.
При песимистичния сценарий се очаква влошаване на показателите за конкурентоспособност на българското земеделие с между 10% и 30% при отделните подотрасли. Дори при най-добрия (оптимистичен) сценарий, негативните последствия ще потиснат сектора.
Основни изводи и заключения от метаанализа
-
Ръст на разходите и спад в производството: Прякото отражение от екологичните изисквания ще повиши преките и непреките разходи на фермерите с 10% до 30%, което от своя страна ще свие производството с 5% до 20%.
-
Ефектът от 25% биоземеделие до 2030 г.: Изкуственото и бързо разширяване на биологичните площи за сметка на конвенционалните ще промени структурата на културите. Тъй като средните добиви при биологичното производство са по-ниски (поради липсата на химически торове и пестициди), това крие риск от намаляване на общия производствен капацитет и спад на дела на селското стопанство в БВП.
-
Къде е решението? Дали по-големите площи с биологично производство ще донесат по-висока добавена стойност за България, зависи изцяло от държавната стратегия – какво точно ще се отглежда, как ще се организира маркетингът и пазарите и дали суровините ще се преработват у нас, или ще се изнасят директно без преработка.
Основната цел на изследването в настоящата колективна монография е да се анализират перспективите пред българското земеделие в контекста на предизвикателствата произтичащи от Зелената сделка. Анализът на ефектите, резултатите и възможното развитие на отделните подотрасли и производства в земеделието са обхванати в три сценария. Насоките на политиката и на подпомагането в ОСП 2023-2027 година поставят приоритет за създаване на публични блага от страна на фермерите, в борбата с климатичните промени и подобряване на агроекологичната среда.
Представен е анализ на основни сектори от земеделието на страната и е изследвана връзката между земеделие и екология.
Изследването запълва ниша в областта на научните изследвания – прилагане на иконометрично моделиране за оценка на икономически и екологични последици за земеделието и агроекологията от Зелената сделка.
Автори:
проф. д-р Румен Попов, ИАИ; проф. д-р Божидар Иванов, ИАИ; проф. д-р Храбрин Башев, ИАИ; проф. д-р Светлана Александрова, УНСС; доц. д-р Ангел Саров, ИАИ; доц. д-р Цветана Харизанова-Методиева, ИЖН-Костинброд; гл. ас д-р Даниела Димитрова, ИЛВ-Плевен; гл. ас. д-р Маргарита Иванова, УНСС; ас. Даниел Петров, ИАИ.
