Нужно е повече време за тестване на мерки
Земеделието е консервативен сектор и е нужен дълъг период от време, за да се тестват различни мерки за подпомагане. Не са препоръчителни резки промени в селскостопанската политика нито на европейско, нито на местно ниво, защото фермерите трябва да имат време да отсеят кои практики са работещи на българските условия и кои - не. Това е позицията на проф. д-р Храбрин Башев от Института по аграрна икономика.
Той представи резултатите от съвместен българо-китайски проект по време на Петия ежегоден Китайско-български форум „Климатичните промени и съживяването на селските райони“. Събитието се проведе в София и събра учени от Шанхайския университет “Джао Тонг”, Университета за национално и световно стопанство, Селскостопанската академия и други институции.
„Издадохме книга с китайските си колеги, която показва, че ще продължава затоплянето и ще намаляват дъждовете. Основните рискове за аграрния сектор са засушаване и други екстремни явления. Има голяма регионална диференциация. Някои райони ще са по-засегнати от природни бедствия, отколкото други. Адаптацията на селските райони към климатичните промени изисква съответни технологии, сортове, адаптирани за нуждите на фермите. Нужно е също да продължи подкрепата на ниво еко-система. Нашите фермери се оплакват, че процедурите за кандидатстване по проекти са много скъпи, трудни и те трябва да се опростят“, категоричен е проф. Башев.
В зърнопроизводството няма многогодишни мерки и това трябва да се промени, казва още професорът. Преминаването към устойчиви земеделски практики, щадящи почвата, изисква време и за целта е необходима многогодишна подкрепа. Нужен е също по -регионален подход на адаптация на фермите към промените в климата. ОСП действа на европейско ниво, ноклиматичните промени засягат различните фермери в различните райони по различен начин, затова трябва да бъде налице по-гъвкава политика, обяснява проф. Башев.
„Институтът за аграрна икономика работи с китайски, американски и други западноевропейски партньори. Трябва да е ясно, че няма готови рецепти. Ние трябва за изучаваме чуждия опит, да даваме информация на заинтерисованите страни за положителни практики на техни колеги в чужбина, да ги обучаваме. Нашите мениджъри обаче много добре знаят какви са техните проблеми и начините за решаването им. Те имат нужда от по-силна подкрепа от страна на обществото“, казва проф. Храбрин Башев..
Според него, мерки за защита на полезащитните пояси са били предлагани многократно в процеса на проектиране на Стратегическия план и е положително, че Министерството на земеделието обръща внимание на въпроса. Проф. Башев обаче алармира: „ Моето опасение е, че ако бъдат утвърдени сега, те ще влязат в сила най-рано от догодина, а до края на програмния период останаха три години. Много е трудно при това положение да имаме големи еко ефекти само с тригодишна интервенция“.
Времето е ключов фактор за адаптацията на селското стопанство към климатичните промени. Необходима е силна институционална подкрепа от страна на държавата, тъй като не може да се разчита на пазарни решения. Обществото трябва да оцени дейността на стопаните и да настоява те да бъдат подпомагани, тъй като работата им е полезна за целия социум, категоричен е проф. Храбрин Башев.
