Девет случая са регистрирани между 1996 и 2008 година, а само през лятото на 2009 - още три
Специалисти от "Сити Юнивърсити в Ню Йорк" съобщиха, че броят на тези случаи нараства, съобщи Би Би Си предаде ecomedia.bg. Няма яснота по въпроса дали нашествениците ще останат на земята на белите мечки и дали не представляват опасност за екологичното равновесие, но се очаква появата на хибридни екземпляри с родители двата вида, които и преди са откривани на свобода.
Учените изказаха притеснения от присъствието на гризли. “В тази среда гризли би трябвало да се в хибернация по време на периода, в който белите мечки износват и отглеждат малките си - разясни Линда Гормазано от университета на Ню Йорк - но когато излязат от зимен сън, пак по това време, те може да започнат да избиват малките полярни мечета”.
Девет случая са регистрирани между 1996 и 2008 година, а само през лятото на 2009 - още три. Досега се смяташе, че негостоприемният ландшафт на север от залива Хъдсън би отказал гризли да преминат оттам. Някои от тях, обаче, явно го правят и достигат “Wapusk National Park”, където за награда навлизат в регион, изобилстващ с елени карибу, мишки, риба и горски плодове. Евентуално наблюдение на леговища с малки мечета ще означава, че има гризли, които са са установили в резервата.
Този факт може да създаде проблеми, защото гризли ще станат съперници на своите по-едри роднини - белите мечки. Има и правни тънкости, които ще усложнят решението какви мерки да се вземат, ако се наложи - и двата вида са защитени от федералния закон като видове, на които се обръща специално внимание. Ако дойдат още гризли, проблеми неминуемо ще има, особено в случай че наистина започнат да нападат малките на белите мечки. Друга сериозна вероятност е да се появят необичайно много хибриди между двата вида. Това се е случвало рядко в дивата природа, тъй като нормално сивите и белите мечки почти не се срещат помежду си. Известни като “пизли”, “призли” или “голярни мечки” (названията се образуват като първата буква в името на вида се заменя с първата буква от името на другия вид), такива екземпляри са отглеждани в зоологическите градини. съществуването им в природата, обаче, бе потвърдено от ДНК - експертиза, сле като един от тях бе застрелян на остров Банкс в Канадска Арктика.
Белите мечки са най-едрите (заедно с един много рядък подвид кафяви мечки) сухоземни хищници. Мъжките варират на тегло между 350 и 680 килограма, два пъти повече от масата на сибирския тигър, а женските са около два пъти по-дребни. Има и редки гиганти, като един екземпляр от 1002 килограма, застрелян през 1960 година в Северозападна Аляска. Тези животни не са териториални. Ако са сити, не нападат хора без огромно дразнение, но в гладен период стават много опасни и дори са яли хора.
Гризли нормално достигат 585 килограма. Те са доста разпространени и големината им варира в зависимост от обитаваните региони. Водят се хищници, но всъщност са всеядни, защото не отказват горски плодове и някои растения. Извести и като “сиви мечки”, те преди са смятани за отделен вид, но съвременната наука ги класифицира като подвид на кафявата мечка. Някои автори описват гризли като много агресивни дори по мечешките стандарти. Предполага се, че причината за това е непрекъснатата конфронтация с други хищници. Знае се, че едно от най-опасните неща, които могат да се случат на природолюбител, е да срещне женска гризли с малки. Майките ревностно пазят мечетата и нападат безотказно, всичко, което сметнат, че ги застрашава, в това число и мъжки гризли.
Хибридите между двата вида са интересен научен предмет и наблюденията продължават. На свобода такъв е застрелян през 2006 и се доказа, че родителите му са от различни видове, а в плен две хибридни мечета са се родили в зоологическата градина в Оснабрюк (Германия). Те имат характеристики и от двата вида. За разлика от хибридите между лъвове и тигри, които обикновено са по-едри от родителите си, големината на поколението на бели и сиви мечки е “по средата” - те превъзхождат гризли, но са по-малки от полярната мечка. По отношение на поведението, обаче, е устанавено, че хибридите са по-близки до бялата мечка, отколкото до гризли.
