В световен план нараства разбирането, че биоразнообразието е основа на селскостопанското производство и сигурността на храните
Цялото общество активно трябва да подкрепи усилията на всички институции и организации, ангажирани с опазването на биологичното разнообразие у нас, за да съхраним уникалното и незаменимо природно богатство. Това се посочва в поздравителен адрес на министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов до участниците в Националния ден на природните паркове - 14 май, съобщиха от МЗХ.
В поздравителния адрес се посочва още: „За мен е чест да ви приветствам по повод Националния ден на природните паркове. Нашата страна се нарежда на едно от първите места в Европа по богатство и уникалност на своята природа. България има историческа традиция по отношение на организираната природозащита и обявяването на една от първите защитени територии на Балканския полуостров и в Европа. Това е нациоален парк Витоша, а още през 30-те години на миналия век са обявени и първите резервати у нас Парангалица и Силкосия.
В световен план нараства разбирането, че биоразнообразието е основа на селскостопанското производство и сигурността на храните, а то е и ценен компонент от областта на защитата на околната среда.
Поддържането на биоразнообразието трябва да се интегрира в селскостопанските практики – стратегия, която може да има многостранни екологични и социално - икономически ползи, и в частност да гарантира сигурността на храните. На всички нива са необходими практики, водещи до опазване и подобряване на селскостопанското биоразнообразие. Устойчивото и разумно ползване на богатите биологични ресурси е жизненоважно за производството на здравословни храни и процесите, поддържащи живота на Земята.
Настоящата държавна политика, провеждана от дирекциите на природните паркове, има за цел да осигури дългосрочното опазване на уникалната природа, като същевременно с това гарантира устойчивото социално-икономическо развитие на местното население. Много често в основната си част това управление се фокусира върху забраните за извършване на различни дейности. Поради това, в общия случай, отношението на хората към природните паркове е придобило негативни измерения. Основният подход възприет от ръководството на природните паркове в тази насока е социологизация на защитените територии. С оглед на това парковият статут трябва да бъде превърнат от нежелано ограничение за местната общност в един социално-икономически инструмент за регионално развитие. Парковете осъществяват различни инициативи за информиране и приобщаване на местното население, корпоративния сектор и обществото като цяло към консервационните усилия в областта на опазване на околната среда. Тук е мястото да се изкаже дължимата благодарност на всички служители от парковите администрации, неправителствените организации и всички хора, чиито усилия са насочени към опазването и възстановяването на безценното природно наследство.
Ето защо аз мисля, че цялото общество активно трябва да подкрепи усилията на всички институции и организации, ангажирани с опазването на биологичното разнообразие у нас, за да съхраним уникалното и незаменимо природно богатство”.
