Откритието е направено от екип от изследователи, работещи в Израел и Великобритания
Ориенталските стършели имат уникалната способност да улавят слънчевата енергия, установили са учените. Едрите оси имат специална структура в коремчето си, която улавя слънчевите лъчи, и специален пигмент, който трансфрмира енергията, която лъчите носят, пише BBC, цитирана от greentech.bg.
Откритието обяснява защо тези стършели имат голяма жълта лента по тялото си и защо те стават по-активни по средата на деня, когато е най-топло.
Откритието е публикувано в списание Naturwissenschaften и е направено от екип от изследователи, работещи в Израел и Великобритания, водени от д-р Мариян Плоткин от университета на Тел Авив.
Осите обикновено са най-активни в ранните сутрешни часове. По това време те са около два пъти по-активни отколкоото във всеки друг момент от деня. Ориенталският стършел обаче (Vespa orientalis), който обитава земите от Близкия Изток до Индия, е най-активен в средата на деня.
Поведението на стършела било необяснимо за учените, докато един биолог, покойният професор Яков Ишлей, предположил, че насекомите може по някакъв начин да събират слънчева радиация. Екипът на д-р Плоткин решил да изпробва тази хипотеза.
Използвайки атомен микроскоп, те разгледали фината структура на епидермиса на стършелите, състояща се от твърди слоеве, които формират външното тяло на насекомите, или екзоскелета. Кафявата част от епидермиса се оказала направена от множество канали с височина 160 нанометра. Структурата на жълтата част на тялото е различна. Тя е направена от множество овални издатини, всяка от които съдържа една много малка дупчица. Всяка издатина е само 50 нанометра висока и е преплетена с другите.
Така устроена, тази повърхност улавя слънчевите лъчи и почти не им позволява да се отразяват от тялото на насекомото. Оттам нататък своята роля поемат цветните части от тялото, които всъщност са носители на различни пигменти, улавящи и трансформиращи светлината в енергия. Кафявият цвят се дължи на пигмента меланин, а жълтият – на пигмента ксантоптерин. Вторият улавя светлината и я превръща в електрическа енергия.
