Само на територията на ЕВН - Югоизточна България има сключени договори за присъединяване на общо 65.4 мегавата централи
Докато в Европа тече спор доколко екологични и ефективни са централите на биомаса и заслужават ли огромните субсидии на фона на рисковете за горите от тяхната експлоатация, в България интересът към сектора расте. Причината е, че преференциалните цени още са високи, за разлика от вече орязаните слънчеви и вятърни централи.
Дотук проектите в този сектор могат да бъдат преброени на пръсти. Разликата отпреди една-две години, когато започна изграждането на първите централи на биомаса и когато бяха разписани редица облекчения за инвеститорите в тях, е тази, че вече има официални данни за производството на електроенергия от биомаса, макар и леко разминаващи се според различните източници. А данните за задвижените проекти показват, че интересът към този тип централи нараства. Добрата новина е, че дотук, макар законово разрешена, директната сеч на дървета за тези централи не се случва. Но волята на следващия министър може да е различна.
Масова каша с данните
От общо 3600 работещи мегавата, които произвеждат енергия, едва 6-7 са от централи на биомаса, сочат данните от сайта на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Преди около половин година ЕСО и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) изнесоха данни, които бяха публикувани в "Капитал Daily" и според които мощностите на биомаса в страната са 41 мегавата. Тогава това число силно озадачи представителите на бранша, за които бе ясно, че тя е некоректна. Числото някак подозрително се доближаваше до изискванията, които България трябва да постигне според Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници - за 2013 г. в страната се предвижда да работят 46 мегавата мощности на биомаса. Новите данни показват, че България е далеч от постигането на тази цел, но пък неспазването не води до нищо конкретно, а и разпределинието между различните възобновяеми технологии зависи само от страната.
"Капитал Daily" поиска справки, които показват, че изградените мощности на биомаса са малко повече от тези, които наистина функционират и много по-малко от официално обявените 41 мегавата. И въпреки че източниците са официални, те се разминават. Например според данните на ЕСО инсталираните мощности в България за производство на енергия от биомаса са 22.6 мегавата, от които 18.5 мегавата са присъединени към мрежата на ЕСО. Според информацията на трите електроразпределителни дружества мощностите на техните територии са общо 8.655 мегавата, т.е. разминаването в данните е почти 10 мегавата.
Една от причините за това е, че има близо 19 мегавата заводски централи за директно изгаряне на биомаса, които обаче не продават електроенергия, а я използват за собствени нужди. Става въпрос за "Монди Стамболийски", където има изградена когенерация общо за 45 мегавата, от които 10 произвеждат електроенергия, а останалите 35 - топлоенергия. Другата подобна инсталация е в "Свилоза", където от общо 28.8 мегавата 8.8 са за електроенергия, а останалите произвеждат топлоенергия. Дори и така обаче, сметките не се припокриват напълно.
Построени, но неработещи
Две от централите, които вече са въведени в експлоатация, всъщност не работят. Едната от тях е 5-мегаватовата мощност в Етрополе. Тя е собственост на "Грийн форест проджект" и за изграждането й активно съдейства бившият депутат от ГЕРБ Емил Димитров, който е и концесионер на няколко ловни стопанства, включително край Етрополе. Въпреки че централата е изградена по една от най-модерните технологии за оползотворяване на биомаса чрез термична газификация и беше въведена в експлоатация още през миналата година, тя не работи. Причината, както "Капитал Daily" писа още преди проектът да бъде финализиран, е, че инвеститорите са избрали китайска технология, която произвежда големи количества катран като остатъчен продукт.
Освен това компанията се сблъскала със сериозни проблеми при монтажа, който не бил поет от фирмата, доставила оборудването. И въпреки че от "Грийн форест" още тогава бяха заявили, че "технологията се определя като най-щадящата природата и произвеждаща зелена енергия", а самият Емил Димитров убеждаваше жителите на Етрополе, че "инсталацията е последна дума на техниката и е възможно най-екологична", се оказва, че тя действително генерира прекомерно количество катрани, което задръства двигателите и газификаторите. Централата бе спряна заради технологични проблеми.
Друга завършена централа, която също не работи, е за 1.5 мегавата край Доспат, изградена от фирмите "Доспат еко 2009" и "Екоенергия Доспат". Причината е почти аналогична с тази в Етрополе, тъй като централата също използва технологията за термична газификация. Според председателя на Българска асоциация за биомаса Андрей Бъчваров тази технология е много по-ефективна от директното изгаряне на биомаса, тъй като за производството на 1 мегаватчас при първия случай са необходими около 700 кг биомаса, а при втория - между тон и тон и половина.
Технологията обаче все още е нова и на практика много малко централи в цяла Европа я използват, като инсталацията в Етрополе според Бъчваров е най-голямата като мощност на континента. Затова по думите му е много важен изборът на доставчик на технологията. Печалният опит на централите в Етрополе и Доспат показва, че предоверяването в тази посока води до технологични проблеми. В момента тече преустройство в централата в Етрополе и Бъчваров прогнозира, че след около 6 месеца инсталацията ще може да заработи отново.
Бумтящ интерес
На фона на вече изградените централи интересът към оползотворяването на биомасата чрез превръщането й в енергия определено е значителен. Справка на "Капитал Daily" показа, че само на територията на ЕВН - Югоизточна България, има сключени договори за присъединяване на общо 65.4 мегавата централи на биомаса. От "Енерго-про" пък коментираха, че общата мощност на централите, които към настоящия момент са в процес на съгласуване и определяне на условията и начините за присъединяване, са малко под 18 мегавата.
Около 730 киловата пък е мощността на централите, за които компанията има сключени окончателни договори за присъединяване и след приключване на изграждането им ще бъдат въведени в експлоатация. Единствено от ЧЕЗ не дадоха информация за сключените предварителни договори за такива централи, но допълниха, че на тяхната територия вече има изградени четири такива.
От асоциацията от своя страна коментираха, че имат информация за около 40 мегавата за централи от по 5 мегавата всяка и още 20 проекта за по-малки инсталации до 1.5 мегавата. От тях обаче не повече от 5-10 мегавата са в процес на изграждане, докато останалите са на ниво инвестиционно предложение.
Кои са новите проекти
От години ЧЕЗ заявява интерес към изграждането на проекти за биомаса в България. Сега от компанията уточняват, че продължават да работят по проект за централа на биомаса, като избраната технология е газификация. Според източници на "Капитал Daily" ЧЕЗ проявява интерес към един от проектите на "Грийн форест" в Етрополе за втора 5-мегаватова централа, като в момента се водили финалните преговори между страните. Отделно самата "Грийн форест" работи по още една централа в Пещера и е подала инвестиционни намерения в Момчилград, Габрово, Ямбол, Велинград.
Френската Dalkia, която е собственик на "Топлофикация - Варна", също не крие интереса си към подобни проекти. Наскоро в интервю за "Капитал Daily" главният изпълнителен директор на дружеството Рено Капри заяви, че в момента работят по два проекта - в една промишлена система и в една съществуваща топлофикационна мрежа.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала....
