Последните няколко години арктическите емисии от метан са нараснали с 30%
Топенето на арктическия лед може да причини щети на глобалното земеделие, сектора на недвижимите имоти и застрахователното дело в размер между 2.4 трлн. и 24 трлн. долара до 2050 г. Щетите ще са в резултат на повишаването на морското равнище, наводненията и горещите вълни, се твърди от нюйоркски икономисти, пише dnevnik.bg.
В доклада са използвани наблюденията на повече от десет икономисти и учени. Той се смята за първи опит да сe изрази в пари стойността на загубите от един от основните фактори, формиращи климата на Земята. "Арктика е климатикът на планетата, но той започва да се разваля", коментира Ибан Гудстейн, един от авторите на доклада.
Топенето на арктически лед и снежна покривка вече причинява на света загуби между 61 млрд. и 371 млрд. долара годишно заради горещините, наводненията и други фактори, се казва в доклада, цитиран от агенция "Ройтерс". Щетите ще се повишават, тъй като затоплянето на Арктика създава опасността от емитиране на огромно количество метан, преди "заключен" във вечните ледове. Газът има около 21 пъти по-голям ефект за глобалното затопляне в сравнение с въглеродния диоксид.
Независимо, че тази зима по-голямата част от Европа и САЩ страдат от големи снежни бури и необичайно ниски температури, расте броят на свидетелствата, че Арктика е в риск от затоплянето. Парниковите газове, които се създават от промишлеността, тласнаха температурите в Арктика през последното десетилетие до най-високата им стойност за последните 2000 години, с което преобърнаха природната тенденция към застудяване.
Последните няколко години арктическите емисии от метан са нараснали с 30%. Тънкият лед по повърхността на Арктическия океан тази зима може да е предвестник на мощно топене на ледовете през лятото. Данните от голям изследователски проект в Канада с участието на 370 учени от 27 страни показват, че климатичната промяна изменя арктическата околна среда по-бързо, отколкото се очаква, и ускорява изчезването на морския лед.
