От началото на индустриалната ера световните океани са повишили киселинността си с 30%
Чували ли сте за този вид рапан, известен като "морска пеперуда"? Изследователи наскоро показаха, че черупката му се разтваря от повишената киселинност на океанските води. Тази констатация може да има важни последици, защото това малко мекотело е ключов вид в екосистемата, предава АФП.
Въглеродният двуокис (CO2), следствие от човешката дейност, засяга не само изменението на атмосферните процеси - климата, но също така и химията на океаните. Океаните поглъщат повече от една четвърт от CO2, отделян от човека и същия C02 се разтваря във водата. Там той образува киселина, което води до понижаване на океанското рН. Процесът е известен като "окисляване на океана".
От началото на индустриалната ера световните океани са повишили киселинността си с 30%. Явлението разтревожи учените и редица лабораторни експерименти доказаха неговия потенциален ефект върху морските организми.
Проучване, координирано от Британския център за изследване на Антарктида (British Antarctic Survey) и публикувано в неделя в Нейчър Геосайънс (Nature Geoscience), потвърждава тези страхове, с наблюдаваните ефекти върху вид от семейството на морските охлюви птероподи (Limacina helicina antarctica). Това малко мекотело има две крила като придатък, откъдето идва и прякорът му "морска пеперуда", отбелязва БГНЕС.
По време на изследване през 2008 г. в Южния океан, изследователите са взели проби от Шотландско море. Регионът се характеризира с издигане на студена вода от океанските дълбини.
Тези води са естествено по-корозивни заради минерала арагонит от вида калциеви карбонати, който птероподът използва, за да изгради черупката си.
Ефектът на пеперудата?
Обикновено, морска вода става корозивна за арагонита на определена дълбочина - около 1000 м. Въпреки това, на едно от местата за вземане на проби, изследователите откриват, че заради допълнителното влияние върху киселинността на океана този праг се достига на дълбочина 200 м, където живеят морските охлюви.
"Корозивните свойства на водата причиняват сериозно разтваряне на черупката на живите птероподи и това показва колко уязвими са", казва водещият автор на изследването, Нина Беднарсек. "Окисляването на океана в резултат от емисиите на въглероден двуокис, получен от човешката дейност е допринесла за прекратяването", казва тя.
"Птероподите са важен източник на храна за риби и птици, както и добър индикатор за здравето на екосистемите", казва друг учен. "Ако разтварянето на черупката не е задължително да доведе до тяхната смърт, това може да увеличи тяхната уязвимост към хищници и инфекции и поради това да има въздействие върху други части на хранителната верига", добавя ученият.
Черупката на птеропода също допринася косвено за ограничаване на изменението на климата, защото когато той умира, отнася със себе си към дъното CO2 погълнат през жизнения му цикъл. Така той освобождава ресурс океаните да абсорбират допълнителни количества CO2 на повърхността .
В редакционна статия, придружаваща проучването, Джъстин Райс от Университета на Северна Каролина, САЩ, играе с прякора на морската пеперуда и "ефекта на пеперудата", описан от метеоролога Едуард Лоренц. "Изследването показва, че на комбинираното въздействие на окисляването на океаните и изменението на климата прави звука от пляскащи криле още по-тревожен с всеки изминал ден", казва Райс.
