Георги Стоянов от БФС предлага премахване на търговските такси и безплатни сергии на пазарите, за да се пресече спекулата и да се подкрепят българските храни
Българският фермерски съюз (БФС) призовава големите търговски вериги у нас да осигурят 6-месечен свободен достъп за земеделските производители и преработватели до своите щандове. Основната цел е намаляване на спекулата и елиминиране на търговските посредници.
Предложението бе отправено от председателя на БФС Георги Стоянов. В момента хипермаркетите изискват входни такси от българските производители, което ограничава присъствието им в магазините.
„Призоваваме ги да махнат таксите за 6 месеца и да видим дали ще паднат цените, а през този период да позволят на фермерите и преработвателите да доставят директно стоката си до складовете им“, коментира Стоянов.
Инициативата обхваща широк спектър от родни продукти:
-
Свежи плодове и зеленчуци;
-
Млечни и месни продукти;
-
Консерви, туршии и мед;
-
Българско вино и други традиционни стоки.
Празните сергии и посредниците: Какво спира родното производство?
В България земеделското производство отбелязва спад, задвижван от липсата на директен достъп до пазара и засиления внос. Според БФС, вместо краткосрочни промоционални кампании, държавата трябва да насочи усилията си към цялостно регулиране и функциониране на пазара.
Стоянов посочва, че сегашната търговска структура е неефективна и не произвежда конкурентни цени. На пазарите в София има десетки празни сергии, което е ясен знак за проблеми — високи наеми, административна тежест или посредници, които изземат печалбата на производителите.
В резултат на това потребителите купуват скъпо, а фермерите получават минимално заплащане за труда си.
Предложението за общинските пазари
От Българския фермерски съюз призовават пазарите в София да започнат да предоставят безплатни сергии на земеделските производители веднъж седмично, за да се възстанови директният контакт с купувачите.
Защо добавената стойност трябва да остане във фермата?
С нарастващите разходи и засилващата се конкуренция, за стопаните вече не е достатъчно само да произвеждат качествена суровина. За да оцелеят, те трябва да участват във всички следващи етапи:
-
Съхранение и преработка
-
Дистрибуция
-
Изграждане на собствена марка
-
Директни продажби
Ако фермерите не участват в тази верига, голяма част от добавената стойност остава извън техните стопанства. По думите на Стоянов, изграждането на работещи партньорства е ключово за осигуряването на по-добър дял от стойността на крайния продукт.
България разполага с капацитет да произвежда повече храни, отколкото потребява. Успешна стъпка за свързване на земеделците с местните пазари е инициативата на БФС „Нашето родно“, както и организираните фермерски събития в различни градове.
Социалните мрежи и дигитализацията: Нови възможности за младите фермери
По-младите земеделци все по-често използват платформи като Facebook и TikTok, за да популяризират дейността си. Чрез кратки видеа те показват реалния процес по отглеждане на растенията и животните, изграждайки доверие у клиентите.
Въпреки това, дигитализацията все още се прилага главно от малки, семейни стопанства и остава единична практика, а не масов модел.
Повечето български фермери продължават да разчитат на реалния контакт с клиентите чрез фермерски изложения, тъй като голяма част от българските потребители все още предпочитат традиционното пазаруване пред онлайн покупките на храни.
Инвестиция в бъдещето
Навлизането в дигиталното пространство изисква инвестиция на време и ресурси — за оборудване, изграждане на собствени уебсайтове и поддръжка на онлайн канали.
За да се осигури приемственост и развитие на сектора, младите фермери трябва да бъдат активно насърчавани чрез:
-
Улеснен достъп до земеделска земя;
-
Възможности за обучение и обмен на добри практики;
-
Подкрепа за иновации и креативност, които да направят българското земеделие конкурентоспособно и на международно ниво.
