Цена по 3,80 лева за кило си е жива загуба, вайкат се стопаните
Блеене, квичене, мучене и врява до небето. Навсякъде прахоляк, остра миризма на животни, наблъскани пред върволица от каруци до мерцедеси. Така изглежда хайван пазарът край благоевградския квартал "Струмско" в четвъртък, броени дни преди Великден. Едва 8,30 часа сутринта е, а тържището е пълно с народ и стока за продаване. Агнета и ярета уплашено подават глави от багажниците и задните седалки на автомобили, от саморъчно направени двуколки, триколки и каруци. В края на пазара са подредени камионите, в чиито каросерии са прасетата, по-нататък са кафезите с кокошки, а от другата страна се търгуват телета, кончета и магарета. И с просто око е видно, че пристигналите купувачи са вперили поглед най-вече в агнетата и яретата
Дядо Никола дърпа с последни сили количката към тържището. Изминал е 8-те километра от село Селище за почти два часа. Търси място, на което да застане. "Къде да паркирам моите три ярета?", пита пенсионерът и се пъха между два автомобила. Бабата му е заръчала да гледа да се отърве от хайванчетата, че вече няма с какво да ги хранят. "Определи ми и цената - 4 лева за килограм живо тегло. Но мога да падна и на 3,50 лева. Само дано имам късмет", моли се дядо Кольо. В този момент комшията му спазарява една от своите животинки. Той обаче категорично отказва да даде агнето, преди да е получил парите. Купувачът, млад и изтупан мъж, се чуди на претенциите на стареца. "Първо да видя парите, че пробутват фалшиви, а и с джебчии е пълно", обяснява продавачът. Клиентът с усмивка му подава 4 банкноти по 20 лева. След "щателна" проверка от страна на производителя и колегите му е установено, че всичко е наред. Чак тогава въжето с агънцето минава в ръцете на купувача. Тъжно наблюдава сключването на сделката Славчо Ковачки от квартал "Грамада". Не че завижда, но е притеснен, че няма да продаде стоката си, а е пъхнал в багажника на стария си "Москвич" четири ярета. Жалва се, че в магазина агнешкото гони 9-10 лева, а на производителите прекупвачите предлагат по 2,50-3,00 лева за кило живо тегло. А за бай Славчо продажба на цена под 3,80 лева за кило си е чиста загуба.
Спира с жалбите, защото към него приближава клиент. Як мъжага пита за кафявото яре. "13,5 кг е, а му искам 52 лева", отсича Ковачки. Купувачът вади парите, плаща и моли продавача да върже краката на животинката. После си тръгва по живо, по здраво.
Петър Кюров се е подпрял на количката, в която е напъхал двайсетина прасета. От 30 години се занимава с животновъдство, а е завършил висше икономическо образование. Наясно е, че всички налитат на агнета и ярета преди Великден, без много да се интересуват от неговите прасета. "Я продам днес 1-2, я не. Близо 5 лева върви килограм живо тегло свинско. Скъпо е, но липсват достатъчно прасета. Хората изклаха миналата есен майките, тъй като изнемогваха", уточнява той. Издава, че не се вълнува толкова от въпроса колко прасета ще продаде, а дали най-накрая свиневъдите ще успеят да се снабдят с противочумна ваксина. Защото без нея рисковете за тях са огромни. "Само ни мотаят от институция в институция. А едно прасе да се разболее от чума, трябва да се изгорят всички животни във фермата, сградата да се обезпаразити. А аз за своя сметка, ако имам някакви пари, да си купя нови прасета. Отглеждам 50 свине майки, пламне ли чумата, край с мен", обяснява Киров. В края на пазарния ден настроенията са различни. По лицата се познава кой от продавачите е имал късмет и кой отново ще бие път до тържището. "Нов ден - нов късмет. Всеки ден не е Великден", успокоява се философски млад мъж, който подкарва към дома си непродадените три агнета./standartnews.com
