Складове държат количества в очакване на още по-високи цени.
Лют спор за това трябва ли държавата да се намесва на пазара със зърно, как да се тушира непрестанно растящата цена на хляба и прозрачни ли са търговете с пшеница от Държавния резерв се разгоря вчера.
В рамките на двучасовата дискусия с представители на държавата и на браншовите организации двете страни си размениха доста нападки. Най-много от тях бяха срещу това, че още пролетта, когато е станало ясно, че се задава световна зърнена криза и че реколтата у нас ще е ниска, не са взети мерки за осигуряване на нужното жито на цени от $140-170, каквито са били тогава борсовите котировки на жизненоважната стока.
От взаимните упреци станаха ясни две неща. Че в условията на един не дотам добре функциониращ стоков пазар и над 50% сиво хлебопроизводство държавата няма начин да не се намеси в търговията със зърно.
Основно чрез количества от Държавния резерв, който в движение ще попълва запасите си с внос на цени, доста под $212 за тон пшеница на световните борси.
"Няма механизъм, по който държавата да наложи пределна цена на хляба", категоричен е зам.-министърът на земеделието Бойко Боев. Той допълва, че това би значело да се върнем към регулираната икономика.
"Ето, мелница в Плевенско държи 105 хиляди тона зърно, което със сигурност не е купено за повече от 150 лв. за тон. Но как аз да ги накарам да продават сега, а не да чакат по-високи цени", вдига рамене Боев. "Едно е сигурно, имаме достатъчно пшеница. Не бива да се разиграва такава трагедия с хляба", категоричен е той.
Според проверка на Министерството на земеделието в големите публични зърнохранилища има 382 000 т хлебно зърно. Отделно по-малките складове и мелниците разполагат с достатъчно необявени количества.
Колко има там никой не знае. 800 000 т пшеница обаче трябват на България за изхранването на населението до нова реколта. "100 000 т зърно са нужни месечно на народа, обясни Лило Джамбазов", изп. директор на Фонд "Земеделие". Парадокс е, но само 500 000 тона брашно у нас са с документи за произход, стана ясно от изявления на представители на хлебопроизводителите.
От целия спор обаче стана ясно, че скъпата пшеница освен цената на хляба ще повлече нагоре и стойността на яйцата и на пилешкото месо./standartnews.com
