Външнотърговското салдо за втора поредна година е положително за земеделието
Животновъдите вече ще получават подпомагане по 7 различни схеми. Това обяви на 14-ти декември в Монтана зам.-министърът на земеделието и храните Цветан Димитров. Той беше гост на връчването на годишните награди „Еврофермер“, домакин на което тази година бе областният град.
Досега фермерите получаваха средства само по една-две схеми за овце и за крави, а тази година за пръв път се подпомага и млечното говедовъдство в необлагодетелстваните райони, обясни Димитров. Парите са извън тези, които стопаните получават на глава животно. От средствата могат да се възползват още млечните кравеферми в нитратно уязвимите зони, както и икономически уязвимите ферми – това, според зам.-министъра, е най-важното, защото стопаните на ферми с 10 до 50 крави са най-засегнати от кризата. За пръв път тази година ще бъдат подпомогнати и собствениците на месодайни крави. Парите и тук ще са извън тези, които получават на глава добитък. Допълнителната помощ ще е 150 лв. на животно.
Земеделските стопани, които получават преки плащания на хектар, най-вероятно ще бъдат зарадвани от февруари следващата година, обяви също зам.-министърът. Той уточни, че става дума както за европейските, така и за националните доплащания. Както е известно, забавянето се наложи заради обновяването на ортофотокартата. През изминалата година страната ни трябваше да заснеме 60% от територията. При присъединяването ни към ЕС през 2007-ма сме се ангажирали ежегодно да обновяваме по 20% от ортофотокартата, но тъй като това до 2009-та не е правено, се наложи сега да наваксаме изоставането. Реално плащанията няма да закъснеят, тъй като срокът за тях е от 1-ви декември до 30-ти юни, подчерта Димитров. Амбицията ни е всичко да бъде изрядно, да е съгласно Европейската комисия, така че да не ни се налагат глоби – за 2007-ма – 20 млн. евро, за 2008-ма – 40 млн., коментира още зам. земеделският министър.
Той определи изминалата годината като начало на оттласкването от дъното. „Смея да твърдя, че предишните две бяха години, в които производството беше на най-ниското си ниво – коментира Димитров. – Основание за оптимизъм ми дават макроикономическите показатели в сектора като цяло. Външнотърговското салдо за втора поредна година е положително за земеделието, освен това, този сектор е единственият с 3 – 3.6% ръст. От друга страна, т.г. се очерта нещо много интересно – българската земеделска продукция получи основно пазар в ЕС. Над 72% от цялата земеделска продукция, която е изнесена от страната, е за ЕС. А това означава, че българските продукти вече са достигнали качествени критерии, за да бъдат добре приети на най-претенциозния пазар – европейския.“ Той даде пример: ако преди година-две износът на млечни продукти е бил в рамките на 14-15 хил. тона, през изминалата той вече е 36-37 хил. тона, което е повече от двойно. Близо 80% от този износ е бил за европейския пазар. Разбира се, това не означава, че трябва да спрем дотук и че европейският пазар е единственият, уточни зам.-министърът. Именно заради това направихме усилие българските млечни и месни продукти да получат добро представяне в бившите съветски републики – най-вече Русия и Украйна, припомни той. Подобно е положението и с износа за Турция. От септември беше отворен пазара на агнешко и живи животни, което автоматично повиши цените в България, от началото на следващата година се очаква да бъде отворен и пазара за телета и крави, а това пък да доближи цените на нашите животни до средноевропейските. Така фермерите ще могат да формира дори печалба от продукцията си.
Почти двойно е скочил и износът на зърно през 2010-та, и до момента той е 1.6 млн. тона, информира Димитров. Експортът е на добри цени, което е стимул за производителите. Ново поскъпване обаче не се очаква, успокои зам.-министърът. Според него, зърно има достатъчно, а качествените параметри на реколтата не се различават съществено с миналогодишните.
Като напредък през изминалата година зам.-министърът посочи и новите стандарти – „Стара Планина“ и този за млечните продукти. Стремим се не ние да ги въвеждаме, а браншовите организации да са инициатори на тази идея, защото те са и тези, които ще ги изпълняват. Като държава създаваме законовите правила, и най-важното – контролираме дали те се спазват, така че те да работят в интерес на потребителя, уточни Димитров.
Пустеещите земи също са намалели с около 500 хил. дка през изминалата година и от 5 млн. дка, по последни данни са около 4.5 млн. дка. Според Цветан Димитров, важна роля са изиграли субсидиите. Те стимулират земеделците да произвеждат повече и да поддържат земята.
Да не пропускаме, обаче, и многото реформи, които започнаха, напомни Цветан Димитров, Според него, наложителна бе промяната в сектори, където от години са трупани негативи – напр. в сектора на безопасността на храните, където закона за новата агенция до броени дни трябва да гласува парламентът. От началото на идната година новото ведомство трябва да заработи.
Голяма реформа имаше също в тютюнопроизводителния сектор, където се преминава към нов тип пазарни взаимоотношения между производители, преработватели и търговци. В животновъдния сектор, макар и много трудно, успяхме да диференцираме и законово, и административно, пазарните от непазарните субекти, да се знае кой получава субсидиите, големи реформи тепърва предстоят и в горския сектор. Земеделието бележи ръст в национален мащаб, отчете Димитров. Историята е показала: и по време на двете световни войни, и при сегашната криза, земеделският сектор е този, който подпомага най-много националната икономика, припомни той.
