Инвестициите в земеделска земя не са в никакъв случай просто занятие
Забележителните темпове, с които растат цените на имотите в България, неотдавна получиха и международно признание - авторитетният "Уолстрийт Джърнъл" класира страната ни на първо място в света по този показател. Налице са всички основания да очакваме тенденцията към поскъпване на недвижимата собственост у нас да се запази в следващите години, макар и с по-умерени темпове. Тази тенденция има здрав, неинфлационен фундамент - натрупаното с десетилетия подценяване на имотите, неизбежното в условията на глобализация изравняване на цените, нарастващата ликвидност на пазара у нас. При все по-значителното покачване на цените за последните две-три години уверено можем да смятаме, че "точката на насищане" е все още на няколко години пред нас. Разбира се, не всички сектори на пазар на имоти са еднакво развити и не всички сектори ще се развиват с високи темпове и занапред. Ако цените в курортите по Черноморието и на жилищните имоти няма да се покачват с досегашните темпове (никой не е в състояние да ме убеди, че София някога ще се изравни с Прага и Будапеща по цени на кв. м или пък Слънчев бряг - с Палма де Майорка), то например инвестициите в земеделски земи тепърва ще дават забележителни възможности за капиталова печалба.
През последните две-три години се наблюдава сериозно раздвижване на пазара на земеделски имоти не само поради бума в жилищното и курортното строителство, но и поради съвземането на селското ни стопанство и развитието на арендната форма на земеделие. Цените на декар в основните зърнопроизводителни райони, на подходящите за лозарство или зеленчукопроизводство терени се покачиха от средно 50 лева на над 200 лева. Приключилата в общи линии реституция на земите в реални граници ни върна с 50 години назад от гледна точка на комасацията (уедряването на обработваемите площи), което, съчетано с липсата на интерес у собствениците да се занимават пряко със земеделие, води до това, че до 35% от обработваемата земя пустее. От друга страна, твърдите финансови ангажименти на ЕС към нашето земеделие, ангажиментът на държавата в кратки срокове да изготви съвременен кадастър на земята и да стимулира вече развиващия се пазар на земеделска земя и все още голямата разлика в цените на декар у нас спрямо новоприсъединилите се и "старите" членове на ЕС определено може да се очаква ръст на цените от порядъка на 300-500% в идните 5-7 години.
При вземане на инвестиционното решение и при определяне на по-нататъшния начин на управление на инвестицията се изисква сериозна професионална подготовка, тъй като не всяка подходяща за обработване площ има добри перспективи. Необходимо е познаване в детайли както на земеделската, така и на демографската карта на селското стопанство у нас. Необходими са и знания относно общите ангажименти на ЕС към нашите производители, класификацията на земеделските райони и култури съобразно схемите за субсидия, знания за държавни и междудържавни инфраструктурни проекти, потенциално засягащи стойността на земята в даден регион. Необходимо е накрая умение за стопанисване на земята за срока на инвестицията - било пряко, било чрез отдаването й под аренда. Това прави самостоятелното инвестиране в земеделски земи много трудно и недостатъчно ефективно. За щастие чрез Закона за акционерните дружества със специална инвестиционна цел държавата създаде възможност отделните инвеститори да се обединяват в колективни инвестиционни схеми. Първото такова дружество вече се появи на пазара; несъмнено предстои тепърва да се появят и други. От това в крайна сметка ще спечелят и инвеститорите, и родното ни селско стопанство. / standartnews.com
